Мирослав Попов: Испания е страната, която е най-толерантна към малцинствата

Няма да е лесно да испанците, няма да е лесно и на Педро Санчес, той поема върху себе си доста тежки отговорности, рискови в много отношения. Това каза в аудиокаста на "Фокус" "Това е България" експертът по международни отношения Мирослав Попов в отговор на въпрос за това как ще просъществува испанската "сглобка“. "Испания е страната в Европейския съюз и въобще в Европа, която е сравнително най-толерантна към етнополитическото обособяване на региони и национални малцинства. Говори се основно за четири малцинствени общности и има още около 12 или 13 регионални автономии извън тези четири", каза Попов.

Той поясни, че по Конституция Испания е единна монархия, от една страна, а от друга, признава се правото на етническите общности на самостоятелно обособяване в рамките на Кралство Испания.

"За хората от средното поколение баталиите около баския сепаратизъм да речем, са вече няколко десетилетия. По подобен начин разбира се изброиха последните 15 години и въпроса за каталунските сепаратисти. Има още две общности: галицийците се борят за обособяване. Всичко това е свързано с няколко неизбистрени въпроса в испанскато държавно устройство, и въобще, ако щете в европейския модел на национална държава. Няма съмнение, че Испания е единна държава от гледна точка на Конституция, няма съмнение, че са гарантирани всички права на локалните общности да се самоуправляват тогава, когато това е необходимо и полезно. Част от автономиите в Испания са всъщност географски обособени, да речем островите, Балеарските острови. Ясно е, че е на един остров на архипелага по силата на самата география има правото да се самоуправлява. Техните проблеми са трудно разбираеми от някой от площадите в Мадрид. Целият испански автономизъм не може да се разбере, ако се игнорират историческите корени, а те са поне от преди 500 години", каза още Попов.

Той разказа още, че на територията на Иберийския полуостров са съществували различни кралства, повечето християнски. Тези християнски кралства постепенно са се вливали едно в друго, абсорбирани са били, обособявали са се и т.н. Т.е. има една традиция за едно по-силно не просто местно самоуправление на територията на Испания. А различията между местните общности не са чак толкова големи. Те наистина са значими когато става дума за Каталуния. След смъртта на Франко и изграждането на демократична държава Испания една от линиите е да се дадат права на етническите общности, локалните, за да се чувстват интегрирани и представени във властта. Това е водещо, това е главното. В страната на баските съпротивата, битката за независимост, за отцепване, за сепариране продължава десетилетия наред. Има споразумения, има преговори, има нелегални организации, има легални организации.

Когато в самата Каталуния се провежда референдум, "за“ обособяването от Испания гласуват почти 49%. Т.е. не е вярна представата, че всички каталунци са "за“ незабавното сепариране на Каталуния от Испания, за обособяването им във вид на независима държава. Хората с леко конспиративна мислене са готови да привидят в продуцирането на сепаратизма в Каталуния външни намеси, или по-точно соросоидни намеси.

Попов обясни още, че Испания след Франко се изгражда като едно национална държава. И оттам нататък Конституцията приема, гарантира правата на етническите и локални общности да се самообособяват в рамките на испанската монархия. Испанските власти не признаха референдума за законен, а пък неговите водачи се наложи да емигрират. 

Цоня СЪБЧЕВА