Все повече младежи плануват гурбет още от ученическата скамейка. За това алармират експерти от бюрата по труда, които провеждат периодични срещи с абитуриентите. От година и половина експерти от Агенцията по заетостта (АЗ) обикалят училища, за да запознаят дванайсетокласниците с работата на бюрата по труда.
"Повечето учениците са в период, в който се вълнуват повече за бала, отколкото за времето след това. Тези, които мислят за бъдещето, ни питат за възможностите за работа в чужбина", обясни пред "Монитор" кейс-мениджърът от бюрото по труда в район "Възраждане" Людмила Лилова.
Според експерта по подбор на персонал Маргарита Николчева всяка година поне 200 младежи стягат куфарите за чужбина в търсене на по-добри възможности.
"Насочват се предимно в сферата на туризма и хотелиерството, защото още докато са учили, са натрупали опит в тези сфери. Избират Испания, Италия и Германия, защото там ще получават по-високи заплати", твърди Николчева.
Нараства броят на младежите, които търсят работа у нас чрез бюрото по труда. През миналата година 37 667 души до 29 г. са се регистрирали като безработни. Като част от европейската инициатива "Младежка гаранция" България се ангажира да им намери работа до 4 месеца след завършване на училище или университет. За част от младежите обаче това е трудна задача. "Има младежи с големи очаквания, които нямат никакъв опит, а искат заплата от 1500 лв.
С най-големи претенции са тези, чиито родители ги издържат
финансово", твърди Лилова. Част от младежите отказват предложения за работа за 500-600 лв. с аргумента, че ще работят на черно в кварталното кафене за повече пари.
"Има и такива, които никога не са работили, не знаят какво искат да правят, но задължително да е за много пари", обясни психологът от бюрото по труда "Възраждане" Детелин Топов.
Около 30 психолози в цялата страна помагат на "клиентите" на бюрата по труда да се включат на трудовия пазар. Всеки месец между 700 и 800 безработни преминават през консултация с психолог и още 80 работят с кейс-мениджър, които работи с по-тежките случаи като трайно безработни, хора с увреждания, демотивирани младежи. Всички те преминават през специализирани ателиета за търсене на работа, в които се учат как да пишат автобиография, как да търсят работа и как да се държат по време на интервю за работа. След края на теоретичното обучение следват сухи тренировки, по време на които участниците разиграват интервю за работа. "Повечето участници в тези ателиета са младежи, но напоследък и хора над 50 г. имат желание да се включат", обясни Людмила Лилова.