Младежите ни не работят

През последните няколко години над 32 000 безработни младежи са преминали през различни дейности по проект "Нова възможност за младежка заетост", който се реализира от Агенцията по заетостта. Кой може да кандидатства по този проект, какво предлага той на младежите и кои работодатели могат да се възползват от него?

Най-често срещаните браншове, които са се възползвали от проекта досега и където са назначени младежи на работа, са търговия на едро и дребно, информационни технологии, производство и преработка на суровини, хотелиерство и ресторантьорство.

"Младежката заетост е една от най-важните програми, която реализирахме в предишния програмен период и която продължава и в сегашния програмен период - от 2021 до 2027 година. Това е и най-дългата процедура, която някога сме предоставили, финансирана по линия на програмата "Развитие на човешките ресурси". Във времето видяхме изключително голям интерес към нея, както от страна на работодателите, така и от страна на младите хора", казва Наталия Ефремова, заместник-министър на труда и социалната политика пред БНТ.

Мярката "Младежка заетост" е насочена към млади хора до 29 години. Те могат да кандидатстват в Бюрото по труда, като подадат заявление, в което посочват, че търсят стаж или работа. В зависимост от това дали отговарят на изискванията на работодател, който е обявил, че търси младежи за работа, те могат да бъдат обучавани или направо назначавани на така наречената "субсидирана заетост".

На практика има няколко възможности. Първата е стаж до 9 месеца при работодател. След изтичането му, с европейски средства се стимулират работодателите да сключат безсрочен трудов договор с безработния младеж. На тях им се възстановяват средствата, които са изразходвали за социално и здравно осигуряване на наетия младеж за първите 6 месеца от безсрочния договор.

Такъв е случаят със 20 годишната Габриела Георгиева от София. Завършила е Националната търговско-банкова гимназия в София. Нейни близки разбрали за проекта и я посъветвали да започне стаж в софтуерна фирма, тъй като това било доста близо до завършената от нея специалност "счетоводство". Веднага се записала в бюрото по труда. След няколко месеца се свързани с нея и скоро след това започнала стаж във фирма за софтуер.

"С наставника ми Станислава веднага намерихме общ език. Работя чудесно с нея, тъй като тя винаги ми помага, колкото и да е заета. В началото наистина се притеснявах да не я занимавам с моите въпроси, но тя проявяваше голямо разбиране за това, че има разлика между теория и практика и ме успокояваше в работния процес. Затова не се страхувах да ѝ задавам въпроси. Нещо повече, тя ме предразполагаше да я питам повече и да се развивам повече във фирмата", споделя Габриела Георгиева.