Мнение: Сега е време политиците да си останат вкъщи!
Коментар на водещия на "Седмицата" на "Дарик радио" Кирил Вълчев:
Излез от вкъщи!
Иди на работа!
Спри да си безделник и тулуп! (по думите на премиера)
"Остани си вкъщи!" беше грешка. И го махнаха от екраните на телевизорите и мобилните, както през тази седмица махнаха и извънредното положение, въпреки че заразените и болните с коронавируса са много повече в сравнение с когато го сложиха.
"Остани си вкъщи!" беше огромна грешка, защото това беше призив да се отдадем на леността като оправдаем вродения във всеки човек мързел с отговорност, че уж спасяваме света.
А Бог е сътворил човека, за да създава. Затова светът може да бъде спасен само като работим, а не като стоим вкъщи.
Грешката я направиха онези, на които народите по света бяха плащали заплати, за да подготвят план как да се живее с бедствие като масова зараза. А те нямаха никакъв план и затвориха вкъщи хората. Хората и без такива водачи можеха сами да си се затворят вкъщи. Но управление не е да затвориш един народ. Управление е да направиш така, че един народ да се движи дори по време на криза като тази с коронавируса.
Впрочем "Излез от вкъщи!" съвсем не значи да не се пазим от вируса. Защото не само заради коронавируса, а и заради многото други болести и вкъщи, и извън вкъщи човек трябва да си мие ръцете, да чисти и дезинфекцира, да бъде с маска, когато кашля и киха…
Сега идва време, когато вкъщи по целия свят трябва да си останат властимащите, които призоваваха хората да си стоят вкъщи.
И да дойдат на власт други, които да могат да направят планове за излизане от вкъщи.
В България също трябва план за бъдещето на разклатената от стоенето вкъщи икономика.
Първо, планът за България след извънредното положение заради коронавируса трябваше да започне с отварянето на училищата и университетите.
Защото няма бъдеще народ, чиито управници отварят първо кръчмите, фитнесите и моловете. А за намаление на ДДС върху учебници и книги евентуално се сещат покрай свалянето му за барове и дискотеки, в които явно виждат повече добавена стойност. Добавената стойност пък не винаги се измерва само в цифри, а може да се измери и с грамотно написани съобщения без правописни грешки …
Второ, бизнесът, пострадал заради насилственото затваряне от държавата на производства и услуги през извънредното положение, трябва бъде освободен от плащане на данъци, такси и осигуровки до края на тази година.
А не държавата и общините да продължат да събират от него данъци и такси, които после да му дават обратно като подаяния под формата на субсидии и облекчени кредити. Освен това, след като държавата може да плаща осигуровките на чиновниците, значи може да ги поеме за няколко месеца и на онези, чийто бизнес същите тези чиновници затвориха понеже не бяха направили план за живот при бедствие като масова зараза.
Трето, възможно е държавата въобще да се откаже от данъци върху печалбата и дивидента.
Това предложение на Института за пазарна икономика за антикризисна мярка трябва сериозно да се обсъди. Защото предприемчивите хора знаят много по-добре от чиновниците как да разпределят печалбите си в нови инвестиции. И нямат нужда от политици – "бащици", на които да целуват ръка, че са им дали помощ от парите, които сами са си изкарали.
Четвърто, кризата с коронавируса е шанс България да увеличи износа на крайни продукти за сметка на суровините.
Почти половината от българския износ е суровини – от зърно до руда. Но все повечето гладни по света търсят готови храни – затова България трябва да изнася не зърно, а тестени изделия или поне брашно … въобще всякакви преработени и съответно по-скъпи хранителни стоки, както правят богатите страни по света. Търсенето по целия свят на предпазващи здравето продукти също може да бъде нова ниша за българско производство – от дезинфектанти, маски, защитни облекла през антивирусни препарати и хапчета до високотехнологични апаратури срещу разпространение на зарази, в които да се влагат българските полезни изкопаеми.
Пето, България трябва да привлече изнасящи се производства от Азия.
Огромни световни фирми вече искат да скъсят дългите транспортни вериги на доставки в условията на здравни рискове. Затова са нужни спешни програми за всякакви нови стимули за чужди инвестиции и преквалификация на българи, включително на завърнали се от емиграция на Запад. Но трябва и силно икономическо разузнаване за набиране на информация кой завод къде ще се закрива и активна дипломация за преместването му у нас. Защото България ще се конкурира с останалите държави в Източна Европа, които могат да предложат същото – по-евтин труд от западния свят и по-голяма близост от източния свят.
За да поемем към такова бъдеще на България, обаче, трябва да превъзмогнем страха. А това няма как да стане с водачи, които ни плашат, че "яко" ще измрем, както онзи ден генералът начело на щаба срещу коронавируса … Това си го знаем и без него понеже смъртта е част от живота. Затова криенето от смъртта няма как да бъде цел на живота … Вдъхновяваща цел може да бъде само пълноценният живот, в който създаваме нещо "яко".
На България й трябва именно "яка" цел, с която да продължи да живее!
Затова – както казва Дейл Карнеги:
"Ако искаш да превъзмогнеш страха, не стой вкъщи. Излез и си намери цел!"