Ние заявяваме, че остарелите кораби, неплащането на заплати навреме, както и потъването на кораби и корупцията са широко разпространени в района на Черно море", пише в декларацията.
Стивън Котън, координатор на ITF по корабоплаването и моряците, казва, че Черно море е истински каталог на срама. ITF инспекторите и профсъюзните членове постоянно са свидетели на човешката цена, която се плаща за необезопасеното и остаряло корабоплаване в района, цената, която се плаща за мениджмънт, който счита екипажите за ненужен лукс и прищявка, цената, която се плаща от липсата на основни протекции за екипажите като например застраховка живот и нетрудоспособност, пише още в документа.
"Ние вървим в посока да накараме правителствата да убедят корабособствениците и мениджърите, че не трябва да принуждават моряците да работят при такива ужасни условия на труд. Според ITF в Черно море се оперират 2400 кораба, като преобладават 20-годишните, а 800 от тях са над 30 години. Използването на малки и стари кораби, работещи над техния нормален живот и превозващи нискостойностни товари, е основна причина за сериозни инциденти и перманентна злоупотреба по отношение условията на труд на моряците", е записано в декларацията.
В нея се казва още: "... В района ще продължат проблемите: липса на инвестиции и лоша поддръжка по причина на сбъркан икономически модел, който не поддържа и минимални стандарти по безопасността. Където се появи инцидент, там се появява и проблемът с липсата на P&I (застрахователно) покритие. Тази липса, комбинирана от компании от типа "един кораб - една компания", регистрирани в държави като Cayman islans и St Vincent and Grenadines, предопределя невъзможност да се търси компенсация за загуба на живот. По този начин трагедията на семействата на загиналите се увеличава многократно, тъй като те винаги са изоставени след нещастните случаи.
Практиката на неплащане или забавено плащане на възнаграждения е характерна черта на черноморската корабоплавателна индустрия. Сбърканият икономически модел принуждава корабособствениците да оправят баланса си, като не плащат заплати, а в допълнение се нарушават и условия на труд и живот. Това е тотално незачитане на основни човешки права. При настоящите условия отношенията работник - работодател са крайно нефункционални и като резултат моряците са принудени да правят стачки, да завеждат искове, а в някои случаи да предприемат по-крайни мерки като гладна стачка например. Условията на труд и живот на моряците под стандартите е тежък удар както върху тях, така и върху техните семейства и не може да бъде повече подценяван. Умишленото неплащане на труда е равностойно на робство и е немислимо през ХХІ век. Последващата несигурност за семействата на моряците е недопустима и е в противоречие с международните конвенции за човешките права. На индивидуално ниво подобни условия са вредни както за физическото, така и за душевното здраве на моряците...."
Източник: в. Черно море