Москов посочи, че с помощта на четящи устройства пръстовите отпечатъци за секунди ще се превръщат в биометричен цифров код (например 134589078). 

"Именно той ще постъпва в системата на здравната каса и ще стои срещу името на осигурения. А не изображението на пръста, което съхранява МВР или виждаме в криминалните филми", обясни здравният министър. 

Той допълни, че по този начин много отдавна се отключват смартфони и компютри. Т.е. няма нарушение на закона за личните данни, както по-рано през деня посочи съпартиецът му от РБ доц. Димитър Шишков. 

Шишков цитира евродирективата за електронна идентификация от 2014 г., в която пръстовият отпечатък не е посочен като приемлив подход.

"Предложеният от министъра механизъм е подходящ за целта, която той желае да постигне, и отговаря на изискванията на Закона за защита на личните данни", заяви вчера Венцислав Караджов, председател на Комисията за защита на личните данни. По същия казус комисията вече се е произнасяла през 2011 г. за многопрофилната болница в Смолян. 

"Там работното време на служителите се е контролирало чрез пръстови идентификатори. Но те не снемат изображението на пръста (б. р. - с типичните линии и набраздявания), не позволяват записването му, съхранението му или възпроизвеждането му за други цели. Т.е. този вид контрол отговаря на закона", заяви Караджов. А ако в случая някой пробие системата на НЗОК, той ще се натъкне на кода на пациента, а не на изображението от пръстовия му отпечатък.

"Отпечатък за код ще може да бъде снет при първия контакт на осигурения със здравната система - при джипито, при влизане в болница или в аптеката", допълни здравният министър. По подобен начин работят банките. Пак чрез специалния цифрен код, посочен на кредитните или дебитните карти, и последните три цифри от кода на задната страна на картата се подават в системата на банката, за да е сигурна тя, че срещу тези номера наистина седи нейният клиент. Защото е малко вероятно всички те да са ясни на друг, казаха от Комисията за защита на личните данни.