Жена, болна от множествена склероза разказва за абсурдите, с които се сблъсква, работейки за мобилния оператор Mtel. Сигналът й достигна до
Burgas24.bg и по тази причина наш репортер се свърза с нея. Даниела Тодорова е категорична, че ще отнесе въпроса до Комисията за защита от дискриминация и Инспекцията по труда. Публикуваме нейния разказ без редакторска намеса.
Здравейте, обръщам се към Вас с този зов за помощ, тъй като вече съм на ръба на оцеляването и обречена на "социална смърт", благодарение на част от мениджърския екип на настоящия ми работодател - "Мобилтел" ЕАД.
Аз съм Даниела Тодорова, на 58 години. През 2004 година бях диагностицирана в Александровска болница с окончателна диагноза "Множествена склероза". От 2005 година съм решение на ТЕЛК - 81 % с право на работа. От 2009 г. до 2015 г. работих в Кейбълтел, БЛИЗУ като специалист обучение. През лятото на 2015 год. собственика на Мобилтел купи БЛИЗУ и започна интеграцията на кадрите. На 18.11.2015 год. получих предложение от отдел "Човешки ресурси" на "Мобилтел" ЕАД да продължа да работя.
Започнах работа на 18.12.2015 год. като сътрудник в БЕК Офис на "Мобилтел" ЕАД. През периода от 18.12.2015 г. до 01.02.2016 г. изпълнявах различни задачи по нареждане на изпълняващия по това време длъжността "Лидер на екипа" - Петя Райчинова. Работното ми място беше в една огромна зала /приблизително 100-тина служители, в близост до принтер, който обслужваше 2 такива офиса, т.е. принтерът работеше непрекъснато, на 1 метър от свързващата пътека - през целия работен ден бях на течение, шум от принтера и след 10 часа сутринта, липса на кислород, тъй като сградата е с централна климатизация. Всичко това се отрази пагубно на здравето ми и на 02.02.2016 год. получих тежък пристъп. Колегите извикаха такси и бях в болнични до 21.02.2016 г.
Когато се върнах на работа и Петя Райчинова научи за диагнозата ми и причината за отсъствието ми, обеща да направи всичко възможно да работя от дома си, след като направят софтуера за проверка на договори и премина обучение за работа.
На 14.03.2016 г. подписах допълнително споразумение за разрешение за работа от дома ми, с уговорката, че при необходимост, ще се явявам по преценка и нареждане на прекия ръководител на работа в офиса. Петя Карабулева - Главен мениджър на БЕК офис, заяви при подписването на анекса, че принципно е против работата от вкъщи, но тъй като Петя Райчинова настоява, ще опитаме.
През м. Юли 2016 г., Петя Райчинова излезе в отпуск по болест и бременност и нашия отдел се оказа с нов отговорник - Моника Илиева, която не ме е викала за работа в офиса и по нейна инициатива, подписах ново допълнително споразумение за работа от дома ми. През м. 10.2016 г. отделът ни беше поет от Миглена Савова, с която съм комуникирала основно по телефона и електронната поща. Още в края на м. февруари 2017 г. напомних за изтичането на срока на допълнителното споразумение за работа от дома ми на пряката си ръководителка, но тя ми отговори, че мога да продължа да работя спокойно и наистина достъпът до системата на Мобилтел ЕАД, не беше забранен. От 02.06. 2017 г. до 05.06.2017 г., включително, бях в санаториум в град Банкя, когато Миглена Савова ми се обади по телефона и ми каза категорично, че от 06.06.2017 г. трябва да се явя задължително в офиса и нямам право да работя от дома ми. Вече в офиса, попитах може ли да се направи някакъв смесен вариант както в началото, но ми беше заявено, че не е възможно и ако искам и преценявам, че не мога да се справя, мога да напусна.
На 12.07.2017 год. ме поканиха на разговор със зам. началника на отдел "БЕК Офис" Виолета Николова и представител на отдел "Човешки ресурси", за да ми предложат освобождаване по взаимно съгласие, с обезщетение в размер на 4 брутни заплати и неползвания платен отпуск до момента. Аз отказах и от 13.07.2017 г. влязох по спешност в болница, тъй като отново преживях стрес от факта, че мога да остана без работа.
На 04.08.2017 г. в отчаянието си и желанието ми да продължа да работя, написах едно заявление до господин Александър Димитров - Главен Изпълнитeлен Директор на "Мобилтел" ЕАД, като посочих, че желая да продължа да работа. Отговор не получих. Открих личния му мобилен номер и в началото на октомври 2017 г., си позволих да му звънна с единствената молба да ми отговори. Той ми отговори индиректно с последвалите факти и проявеното негативно отношение от споменатите по-долу негови подчинени.
В отпуск по болест бях до 23.10.2017 год. включително.
В последните дни на болничните, Миглена Савова ми звъня три пъти по телефона, аз категорично й казах, че от 24.10. 2017 год. съм на работа.
На 24.10.2017 год., още в 9,30 часа бях извикана на разговор с Петя Карабулева-Динчева - началник отдел "БЕК Офис", Виолета Николова - зам. началник отдел "БЕК Офис" и Миглена Савова - отговорник екип. На този разговор, разбрах, че ще получавам всеки ден индивидуален таргет за изпълнение и ще бъде отчитано и анализирано количеството и качеството на изпълнението и в случай, че не се справя, ще трябва да се разделим. Това беше не разговор, а монолог в стил "АЗА" - Амбиция, Злоба, Агресия.
В петък след обяд бях преместена наказателно отново в голямата зала, за да бъда наблюдавана как работя.
Цялата тази обстановка ми причини много отрицателни емоции и получих пристъп, още в понеделник - 30.10.2017 г., бях приета за лечение в болница. Изписаха ме на 02.11.2017 г. - в болнични съм до 02.12.2017 г. Всеки стрес се отразява отрицателно на здравето ми, изпадам в криза, предвид заболяването ми и се налага спешно постъпване в лечебно заведение.
Не получих възнаграждение за работните дни от 24.10.2017 г. до 27.10.2017 г. Обадих се на Човешки ресурси, за да разбера причината. Обяснението беше, че са питали прекия ми ръководител - Миглена Савова и тя е казала, че вероятно болничният ми лист ще бъде продължен. В момента няма вариант да бъдат изчислени и платени тези 4 работни дни и ме уведомиха, че дължимото ми се трудово възнаграждение няма да бъде изплатено през м. октомври 2017 г., а едва с ноемврийската заплата на 01.12.2017 г. На следващия ден получих обаждане от Карабулева с настояване "да проявя човещина" към колегите от Човешки ресурси, т.е. да не пускам жалба в Инспекцията по труда.
Моето единствено желание е да продължа да работя от дома ми, тъй като придвижването до офиса е трудно за мен, а и по този начин си спестявам негативните разговори с шефовете, на които е поръчано да разчистят хоризонта от хора като мен - с намалена трудоспособност, въпреки, че си изпълняваме задълженията - това не социална политика, а социален геноцид.
Надявам се, че не съм пропуснала нещо важно и ще дадете гласност на случая, за да бъде преустановена тази нечовешка практика спрямо служителите, които желаят да работят, но и да съхраняват максимално здравето си.