На какво да обръщаме внимание, когато имаме бенки?

Интересно интервю с д-р Йорданова от Комплексния онкологичен център в Пловдив:

- Д-р Йорданова, какви са рисковите фактори за изява на кожните тумори и най-вече на меланом?

- Рисковите фактори са слънчевото изгаряне и преекспозиция на слънчева светлина. Така е по литературни данни, но напоследък все повече се налага мнението, че меланомът е автоимунно заболяване, което се предава по законите на генетиката. Така, че слънцето и изгарянето, може би, не са единствената причина. За кожния рак има значение слънчевото изгаряне и злоупотреба със слънчева светлина, докато за меланом  е достатъчно едно-единствено изгаряне години назад в живота на човека.

- Има ли значение дали изгаряне в детството или в по-късна възраст?

- Не, няма. Както се казва: кожата помни. В резултат от изгарянето се образуват свободни радикали, които атакуват клетките, те променят своята биохимия и физиология, и в един момент биха се превърнали в ракови. 

- А цветът на кожата каква роля играе?

- Цветът на кожата има значение. Всички могат да заболеят, но боледуват повече хората от бялата раса. В моята практика – за повече от 25 години, се сещам само за два случая от ромското население. Така че бялата кожа е по-рискова за поява на меланом. В литературата има данни, че в Австралия заболеваемостта е най-висока – може би там важат всички фактори: и бялата кожа, и наследствеността, и многото часове слънцегреене. Но генетичният фактор също има значение и така се търсят алтернативи за лечение, различни от досегашните, които са се използвали. Има  системно лечение и таргетна терапия при особени случаи на развиетието на меланом. Провеждането на лечението става  след прецизни имунохистохимични изследвания в обновената Патологична лаборатория на КОЦ – Пловдив, която е с най-голям опит в лечението на тези заболявания.  

-  Меланомът само от бенки ли може да се образува или не?

- Не само от бенки. Може и на кожа, без предварително появила се бенка. Възможно е да се появи и по вътрешните органи. В повече от 15 процента от случаите, когато дойде пациентът в нашия кабинет, не се открива първично огнище. А се "хващат" вече метастази.

- На какво да обръщаме внимание, когато имаме бенки?

- Има правило за целия свят – A, B, C, D, E, което посочва какво трябва да се гледа. А означава асиметрия. Бенките обикновено са овални и симетрични, меланомите  -  с неправилна форма. В означава border, граница. Бенките имат добре очертан контур, при меланомите границите са неясно отграничени и назъбени. C е color, цвят. Бенките са с хомогенен, от светло до тъмнокафяв цвят. Нехомогенният е съмнителен. D означава диаметър. Бенките обикновено са по-малки от 6 милиметра, меланомите - по-големи. Е  -  elevation (надигане), enlargement (уголемяване). Ако човек забележи бенка, която започва  да се увеличава по размер, прокървява, да образува коричка, непременно трябва да посети онкодерматолог. В литературата е отбелязано, че има значение размерът на бенката. Но меланомът може да бъде и в много малки размери, а едно голямо пигментно петно да си бъде пигментно петно, без да е меланом. Така че това не е абсолютно задължителен фактор – над един сантиметър трябва да се мисли за меланом. За цвета – меланомите са пигментни и ахроматични. Ахроматичните могат да наподобяват различни кожни изменения, при пигментните диагнозата е по-лесна. Имаме много широки граници на изява на заболяването. Даже някои автори наричат меланомите "хистерията на кожните болести", тъй като може да имитира всякакви други заболявания. Изключително коварно е.

- Някои хора отиват да им премахват бенките, без да се прави хистологично изследване след това.

- Всичко, което хирурзите оперират, трябва да се изследва хистологично. В интерес на истината много от дерматолозите си позволяват да изгарят бенки, а коварното при меланома е, че в първите стадии липсват клинични признаци. Видимо няма промяна – човек въобще не мисли за това заболяване като види една бенка. И ако се изкуши да я изгори, е възможно след това да има онкологични последствия.  Защото не е изключено в бенката да е имало ракови клетки, които са на ниво микроскоп и не може да се разпознае като меланом.

- Съществува информация, че броят на бенките играе роля - колкото повече, толкова по-голяма вероятност от изява на меланом.  Вярно ли е това?

- Чисто статитистически може и да са изведени някакви закономерности. Но аз нямам такива наблюдения в моята практика. Има хора с много бенки, без меланом и с една бенка, която да се окаже меланом. А съществуват и такива, които нямат бенки, но и при тях се появи най-злокачественият кожен тумор.

- Защо се счита за едно от най-страшните онкологични заболявания?

- Защото смъртността е много висока. По принцип в онкологията се отчита преживяемост от 5 години, за да се каже, че едно заболяване е излекувано. При меланома смъртността е най-висока в рамките на петте години от неговото диагностициране. В България по-често тези болести се диагностицират в по-късните стадии – трети и четвърти. Бързо прогресира. Метастазира по лимфен път и хематогенен път. Когато е по лимфен – в близките лимфни възли, по хематогенен – чрез кръвообращението раковите клетки могат да достигнат до всички органи. И най-често се засягат белият и черният дроб. Там най-рано се откриват.

- Д-р Йорданова, напоследък много родители водят дори малки бебенца на плаж. Редно ли е това?

- Малките деца не бива да бъдат излагани на пряка слънчева светлина. Има залитане към слънцезащитните козметика за деца, тъй като фармацевтичните фирми атакуват пазара активно. Но моята препоръка е по-малко да се мажат децата с каквото и да било и да не бъдат излагани на слънце. Да бъдат с шапчици, под чадър, под дърво и с памучни дрешки. И да се изкарват навън в часовете, когато се знае, че слънцето не е толкова силно и агресивно.