Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Анализи
Варна
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
| Най-старата ВЕЦ у нас отбеляза един век | ||||||
| ||||||
"За мен е удоволствие да съм тук. За колегите е огромна отговорност да поддържат централата във функционално състояние и заслужават адмирации за отличната си работа“, каза министърът на енергетиката Румен Радев в своето приветствие. "Книжата на дежурния, които видях, са невероятни артефакти и ни напомнят, че за да стигнем донякъде, много преди нас някой е започнал, друг е развил идеята, трети я е надградил. Всички те са били професионалисти, отстоявали са идеите си и в крайна сметка са успели.“ Изпълнителният директор на НЕК инж. Мартин Георгиев поздрави гостите на събитието и подчерта ключовата роля на централата за българската столица в исторически план. Въведена в експлоатация на 13 декември 1923 г. ВЕЦ Бояна допринася за модерния облик на града. Огромно за времето си строително постижение, централата внедрява водещи европейски технологии и създава икономически и социални ползи за обществото. Със своята вече над 100-годишна история ВЕЦ Бояна е пример за ентусиазма, последователността и професионализма на българските енергетици. Забележителният юбилей на централата е повод за гордост не само за НЕК, тя е и национална гордост. Инж. Георгиев отправи своите благодарности към екипа на ВЕЦ Бояна за техните усилия, професионализъм и всеотдайна работа и им пожела централата да продължи дълги години своя експлоатационен живот и да бъде все така безаварийна. В НЕК се гордеем с факта, че централата функционира безотказно и до днес с автентични хидрогенератори и оборудване, като едновременно с това допринася и за производството на чиста екологична електроенергия. Технически данни Централата е деривационна, с инсталирани 2 турбини тип Пелтон, хоризонтални с мощност 1,24 МВт. Средногодишното производство на централата е 1,8 ГВтч. Първичен енергиен източник са водохващания на река Боянска. История на ВЕЦ Бояна Веднага след Освобождението на България започват и първите инвестиционни проекти, които да допринесат за модернизирането на държавата и да й придадат европейски облик. Електроснабдяването е съществена част от благоустройствения план за създаването на добри условия за живот в страната. С избирането на София за столица на България през 1879 година въпросът за електрифицирането и изграждането на градска трамвайна мрежа в града е поставен на дневен ред. Изграждането на ВЕЦ Бояна първоначално е предвидено като част от проекта за електрическо осветление на столицата. Стартират консултации с инвеститори и компании, произвеждащи водни електрически машини. Избира се място за строеж и започва процедура по отчуждаване на имотите. Спечелилата през 1891 г. общинския търг фирма "Ганц и Сие" започва строителството на ВЕЦ Бояна през 1892 г., но не успява да го завърши в двегодишния срок поради недостатъчни средства и невъзможността за достигане на исканата мощност. Допълнителни измервания показват четири пъти по-малък речен отток от очаквания. Електроцентралата е замислена да улови водите на реките Боянска и Владайска, като бъде застроена за минимум 0,100 m3/s, пад около 950 м и мощност от 1 MW. Строителството е спряно през 1894 г. при завършени сграда и част от напорния тръбопровод, без да са започнати събирателните канали и изравнителя, проектиран за 0,024 млн.m3. През 1895 г. договорът с фирмата е прекратен официално. Растящите нужди за електрификация през новия век дават нов тласък на развитие на проекта за изграждането на ВЕЦ Бояна. Австрийски инженери изчисляват, че ако се изгради водохващане на по-голяма височина, високото налягане ще компенсира дебита на вода. Поради това е започнато изграждането на водохващане в основата на витошкото плато, познато и до днес, като "Каменното здание" , което е с 989 м по-високо от централата. Трасето обхваща 3,87 км труден стръмен терен, което е наложило изграждането на въздушна въжена транспортна линия. Строежът на напорния тръбопровод продължава дълго, с периоди на спиране и подновяване. Напорният водопровод е изграден подземно, без открити части, от две успоредни безшевни тръби с диаметър 200 мм и дебелина 32 мм. През 1913 г е направена поръчка до австрийската компания Фойт за производството на три броя водни турбини и три броя центробежни регулатора, както и цялата спирателна арматура по напорните съоръжения. Проектът първоначално е да се задвижват три броя генератори с мощност от 378 kW. Генераторите, както и основното оборудване за тях, са поръчани от Германската електрическа копания Сименс Шукер. Производството им се забавя. Първите доставки на съоръженията, транспортирани с шлепове по река Дунав, започват през 1916 година в разгара на Първата световна война. Транспортът е бил забелязан от румънска страна и е унищожен с артилерия от брега, мислейки, че това са артилерийски съоръжения на австрийската армия. До края на Първата световна война проектът "ВЕЦ Бояна" отново е замразен. Възобновен е веднага след края на войната с корекция в поръчката – вместо три генератора с мощност по 378 kW са поръчани два с турбини тип "Пелтон“ на хоризонтална ос, с обща инсталирана мощност 1400 kW. С оглед възможностите на наличната по това време строителна и транспортна техника, монтажните и довършителни дейности продължават до 1923 г. Генераторите и хидросъоръженията са транспортирани отново с шлепове по река Дунав до Видин, а от там с влакове до гара Волуяк, след което с волски каруци до обекта. За нуждите на охладителната система на лагерите в хидрогрупите е изградено второ водохващане с денивелация 17 метра от котата на централата. Така, след няколко неуспешни включвания, на 13 декември 1923 година, ВЕЦ Бояна влиза в редовна експлоатация към Столична дирекция на трамваите и осветлението към Столична община. В деня на откриването присъстват лично цар Борис ІІІ и кметът на София Иван Площаков. От началото на 1927 г. електроцентралата захранва с напрежение 7,3 kV и честота 53 Hz първата българска токоизправителна станция Павлово, която електрифицира трамвайната линия Княжево - площад Македония. Собствените нужди на централата са с напрежение 110 V. Като жест към жителите на село Бояна, където е изградена централата, в селището е изградено безплатно улично осветление. Двете хидрогрупи разполагат с втори комплект работни дюзи и игли с по-голям диаметър, които биват монтирани всяка година преди пълноводието. На този етап електроцентралата е била със статут на национален обект, в който са работили много хора на четири смени в денонощието по 6 часа всяка. Екипът се състои от началник смяна, двама оператори на генератори, двама турбинисти, четирима масльонкаджии, четирима дежурни монтьори и един телефонист. В района на електроцентралата работят също чистачи, градинари и общи работници. На този етап електропреносната мрежа не включва други мощности и централата работи на район. Поради липса на автоматични регулатори на напрежение (АРН) и каквато и да е автоматика, смените са много тежки, операторите на генератори стоят непрекъснато до волана на реостата на възбудителите. Районът на централата е охраняван от българската жандармерия с много строг пропускателен режим. След пускането в експлоатация през 30-те години на 20 век на ВЕЦ Симеоново, ВЕЦ Мала Църква и ТЕЦ Корило, започва да се изгражда обща преносна мрежа с номинално напрежение 15 kV. За тази цел е закупен силов трансформатор 2500 kVА, чешко производство, изградена е нова въздушна линия. Добавена е нова шинна система с напрежение15 kV. Монтирани са и два броя АРН, с което е облекчена работата на операторите. Постепенно персоналът в електроцентралата започва да намалява. През Втората Световна Война по време на бомбардировките над София се разбира, че съюзниците са взели ВЕЦ Бояна за стратегическа цел. С оглед на това около района на централата е разположена ПВО, която да охранява въздушното пространство, а сградата е пребоядисана за една нощ във военни камуфлажни цветове. Работниците и живущите в сградата са инструктирани да слагат плътни завеси на прозорците нощем при обявяване на въздушна тревога. Войници са разположени в бившите общежития, предназначени за работниците, участващи в строежа на централата. ВЕЦ Бояна оцелява при всички бомбардировки, без никакви щети. След Втората световна война в България започват да се създават нови електроцентрали с голяма мощност. Въпреки това ВЕЦ Бояна остава от голямо значение за електрозахранването на квартал Бояна. През 1957 г. е въведен нов стандарт на преносната мрежа и се променят напреженията от 7 на 10 kV и от 15 kV на 20 kV. Това налага пренавиването на силовия трансформатор от 15 на 20 kV и инсталирането на втори трансформатор от 7 на 10 kV с изграждането на нова шинна система на 10 kV. В края на 60-те години във водноелектрическата централа е монтирана допълнителна автоматика и сигнализация. През 70-те години са монтирани моторни задвижки на дюзите с автоматично регулиране на дебита в зависимост от нивото на водата в горния изравнител. |
виж галерията
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Обявяват новия партньор на Ралица Паскалева в "Игри на волята"
08:51 / 25.11.2024
Скъпите имоти във Варна: Каква е причината?
13:15 / 24.11.2024
Догодина вероятно няма да има български праскови, череши и сливи?
09:36 / 24.11.2024
Meteo Balkans пусна пълна прогноза за времето за декември, снегът идва!
18:50 / 25.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
ЗА НАС:
За контакти:
тел.: 0888 53 26 24
novini@varna24.bg
©2008 - CurrentCopyrightYear Медия груп 24 ООД. Varna24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Varna24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Varna24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: