Животът на българите е кратък, но за сметка на това преминава в добро здраве в сравнение с жителите на останалите страни от Европейския съюз (ЕС). Това показват данните на Евростат. По средна продължителност на живота обаче ние сме на последно място в ЕС.
"Българите имат тенденцията да неглижират здравето си. В България се наблюдава феноменът човек да се гордее, когато не е ходил на лекар. Масово чакаме да има проблем, за да отидем на лекар. Много често нещата може да са необратими", коментира молекулярният генетик д-р Любомир Балабански.
Всеки има различен баланс между рискови и протективни фактори
Той отбеляза, че макромолекулата ДНК е най-голямата молекула, позната във Вселената. Д-р Балабански уточни, че в нея се кодират всички характеристики на нашия организъм: външен вид, характер, метаболизъм. Закодирана е и продължителността на живота, но не е предопределена и твърдо заложена - има множество фактори, които ѝ влияят.
"Всеки от нас има различен баланс между рискови фактори и протективни фактори. Ключово е всеки да е наясно с рисковите фактори, които носи - това са генетични мутации, които предразполагат към определени групи заболявания. Много заболявания са асимптоматични", подчерта д-р Балабански пред
Bulgaria ON AIR.
По думите му формулата за дълголетие е човек да има късмета да носи хубави протективни генетични варианти, да няма рискови варианти с висока степен на обремененост и да се старае да живее здравословно.
Той сподели, че мнозинството от столетници казват, че или въобще не са пушили през целия си живот, или са запалвали цигара само няколко пъти. По-голямата част са имали или съвсем минимална консумация на алкохол, или никаква, но има и изключения.
"Жените са по-дълголетни в почти всички популации по света", отбеляза още д-р Балабански.