© в. "24 часа"

Болката за 8,5 декара от резиденция "Евксиноград" обаче остава. Още повече през юни съдия-изпълнител опита да му ги върне, но не бе допуснат в резиденцията от Националната служба за охрана. Последва обжалване от страна на държавата и миналия месец дойде ново решение на Върховния съд, с което той на практика отмени собственото си постановление. И създаде абсолютен правен прецедент, за да удовлетвори искането на държавата да си запази лозята в резиденцията.

Васил Скутунов наследява част от "Евксиноград" от баща си, адютанта на цар Борис Трети - Коста Скутунов. Той купува земята през 1925 г. и тя е извън територията на царския дворец край Варна.

"Аз претенции към съдебната система може да се каже, че нямам. Обаче при всичките режими, които се смениха, изпълнителната власт не се съобразяваше с решенията на върховните съдебни органи", заяви Скутунов. На 13 юни тази година излиза окончателното решение на ВКС - държавата е осъдена и задължена да върне имота на Васил Скутунов. Но от тогава до сега на съдия-изпълнителя и адвоката на Скутунов 4 пъти е отказан достъп до правителствената резиденция и той не може да си влезе в имота.

Абсурдът според Скутунов е, че за пореден път Министерският съвет, който е държавен орган и за който също съдебното решение има задължителна сила, му предлага да отложи изпълнението. Без обаче да сочи каквото и да било правно основание за това, обясни съдия-изпълнителят Станимира Данова, която е наета от Скутунов.

"Има текст в НК, който повелява, че държавен орган, който препятства изпълнение на съдебно решение или осъществяване на права на реституция, какъвто е този случай, се наказва с лишаване от свобода", заявиха адвокатите на Скутунов. От НСО пък се оправдаха, че няма издадена заповед от МС за допускане, а те са подчинени само на кабинета, който стопанисва резиденцията.

Ограда от желязо и бетон пази лозята от собственика им. Васил Скутунов разказва как държавата отказва да му върне 8,5 дка от резиденция "Евксиноград".

След 22 години съдебни дела се оказва, че законите се прилагат избирателно, не са за всички еднакви, размишлява Васил Скутунов. И пише писмо до главния прокурор. В крайна сметка, след като държавата се жалва, Върховният съд разгледа окончателното си решение и на практика го отмени.

Родът Скутунови е от Шумен и родоначалникът му Георги е опълченец, който се е бил на връх Шипка. И досега обаче не се знае произходът на името, смята се, че е име на някогашно село. Тримата синове на Георги са приети във Военното училище. Чичото на Васил е един от първите пилоти, които бомбардират Одрин през Балканската война.

Бащата Коста пък е бил артилерист в същата битка, после завършва и Военноморското училище и стига до капитан втори ранг.

"Баща ми беше адютант на цар Борис Трети, а единият ми чичо стана военен прокурор. Другият пък бе участник в кръга "Звено". Майка ми Надежда Попова е от богат български род от румънския град Тулча и е следвала право в Германия по поръка на баща си. Брат Веселин Попов завършва Сорбоната, другият ми вуйчо следва минно-геоложко дело. Имал е леви убеждения и през 20-те години емигрира в Белгия. После отива да работи в Конго и там със съдружник купува плантация за кафе. В нея открива златни залежи и натрупва огромно състояние. Бил е обаче патриот и не си е сменил поданството. След Втората световна война белгийската държава му конфискува всичко, защото бил гражданин на България, която участвала в хитлеристката коалиция", спомня си Васил, който също е минен инженер.

Докато баща му бил адютант, майка му става придворна дама в "Евксиноград". Писали са си със Симеон дълги години, но когато царят се връща в България, въобще не обръща внимание на исканията на Скутунов за декарите в резиденцията. "На 9 септември арестуваха баща ми за 8 месеца и бе в затвора като свидетел на Народния съд. Майка ми обаче се е познавала с шуменеца Васил Коларов и го освободиха. Той стана голям специалист по Руско-турската война и направи възстановката на боевете при Шипка", свидетелства синът.

Коста Скутунов нашумя с книгата си за Борис Трети. Офицерът е бил близък на царя от 1920 г. до неговата смърт през 1943 г. Отначало Скутунов бил царски адютант, след това военен комендант на двореца и титулярен капитан на царската лодка "Вяра". Отговарял за строежа на пристанищата у нас през 20-те години на миналия век.

През 1962 г. Скутунов пише два тома интересни спомени, които разкриват непознати досега факти и събития, свързани с Борис III. През 50-те и 60-те години на миналия век бившият царски капитан бил сътрудник на Военно-историческата комисия към Генералния щаб на армията и тогава написал своите мемоари. Той бил засегнат от подмятанията на някои историци и не приемал версията им, че царят е имал гибелна роля за съдбините на България.

За това Коста Скутунов пише как заедно с Борис Трети са рискували живота си през януари 1920 г. Тогава царят научил от външно министерство, че на път за България през Цариград е минал един френски кораб, на който пътували идващите от Корсика наши освободени военнопленници. С моторна лодка Борис III и Скутунов пресрещнали към устието на р. Камчия военнопленниците. Рискувайки живота си, царят успял да се качи на кораба, да се ръкува с българите и да ги покани на среща в двореца. По-късно двамата мъже преодолели голяма буря. В този труден момент монархът оценил характера и познанията на Коста и го назначил за началник на военната и полицейската охрана към двореца.

"Завърших минно инженерство и се занимавах с проектиране и производство на апаратура за мините. Работих и в лаборатория към ВМЕИ в София и станах старши научен сътрудник втора степен. Имам над 40 подобрения и 11 изобретения. Но в началото не ми даваха да следвам, защото бях син на царски офицер. Наложи се да уча задочно. По линия на дядо ми сме имали 4000 декара земи в Румъния, а в Бургаско - 3000 декара. Съпругата ми Емилия е инженер. Майка ми, която е следвала право в Германия, се занимаваше с реституцията. Не ни дават тези 8,5 декара и това е. Исках поне да ме овъзмедят по някакъв начин. Но все се сменят режимите и работата се разсъхва. Аз съм сам-самичък срещу държавната машина, не зная дали да ходя да се съдя в Страсбург. То сега и няма да ми разрешат да строя до морето. Може преди земята ми е да е струвала 50 милиона евро, сега със сигурност не струва толкова", размишлява Васил Скутунов.

Поглед на място показва, че на земята на Скутунов освен ботаническа градина има и лозя. Тя обаче е оградена с бетон и желязо. Гледката към морето е превъзходна. А само на метри от 8-те и половина декара на Скутунов прозорците на новобогаташките вили и хотели се блещят спокойно и като че ли се надсмиват над цялата история.

Източник: в. "24 часа"