Недялко Йорданов: Почина един от най-добрите ми приятели
Големият български поет Недялко Йорданов с тъжна публикация в страницата си във фейсбук:
Почина един от най- добрите ми приятели – поетът Атанас Мочуров. Един по един си отидоха толкова много мои близки хора. Заедно изкарахме студентството. Аз съм кръстник на първородната му дъщеря Неда – на мое име. Той е автор на много книги поезия и проза, на есета за живота и литературата и на един безценен Речник на римите в българския език.
Някога, в далечната есен на 1956 година той е бил изключен като студент във връзка с унгарските събития, когато войските на Варшавския договор потушават унгарската революция против сталинизма. За изключването му са гласували близки негови приятели, които са го клеветили и доносничели срещу него. Когато се запознахме той вече беше възстановен в Университета и заедно завършихме българска филология. Свидетел съм на написването на едно негово покъртващо стихотворение, което никога не съм забравил и до сега. Защото сме свидели и потърпевши на не едно такова приятелско предателство.
АРИЯ НА КЛЕВЕТАТА
Не от някой артист сред картонен декор
аз съм чул тази ария стара.
Специално за мен я изпя хор
от приятели, мои другари.
Онемял, ослепял само слушах тогаз
и се виеше в моя мозък виелица.
Дали аз съм аз?
И те – те ли са.
Аз ли делях скръб и радост със тях до сега?
Те ли ме прегръщаха братски?
Сън ли е това или злобна шега
на някакви сили адски?
Тъй стоях, не разбирах защо,за какво.
А край мене пращяха столовете букови.
Но паркетът бе от здраво дърво
и подът не се пропука.
1960г.