Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Анализи
Варна
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
| "Необезпокоявано измиране": България се топи с рекордна бързина - всеки месец изчезва по едно село | ||||||
| ||||||
България се топи с рекордна бързина В началото Мартенс припомня, че към края на НРБ населението на България е достигнало почти 9 милиона, но през последните десетилетия се топи с рекордна бързина. Според автора два фактора допринасят за тази тенденция: относително ниската раждаемост и високата емиграция, като само в Германия вече официално са се заселили 390 000 българи. Той добавя, че докато западните държави компенсират топенето на населението си, приемайки повече мигранти, в България - най-бедната страна от ЕС - почти никой не се заселва. Мартенс отбелязва, че в София обезлюдяването не се усеща, напротив - населението на града расте, също както и населението на Пловдив, Бургас и Варна. Но успоредно с това в България има повече от 180 села-призраци, където не живее никой или поне не постоянно. "Статистически всеки месец изчезва по едно село, а 800 училища в провинцията бяха закрити, защото няма достатъчно деца. Когато пътувате из България, бързо ще се натъкнете на такива села-призраци. Останките от едновремешната инфраструктура, като запусната пощенска станция, осиротяло начално училище или затворен селски магазин, напомнят за едни други времена“, пише Мартенс. По-нататък авторът сравнява демографските тенденции в България в зависимост от етническата принадлежност и отбелязва, че раждаемостта спада и в групите на българските турци и на ромите, които иначе по традиция са по-многодетни. Има паникьори, според които през 2100 година в България ще живеят 8 милиона роми, 1,5 милиона турци и само 300 000 българи, пише Мартенс и продължава: "Но един поглед назад към миналото показва колко несериозно е да се предсказват демографските процеси за 90 години напред. Ако през 1910 година някой беше решил, че до 2000 година в България ще продължи тогавашната тенденция, прогнозата щеше да гласи, че страната е заплашена от драматично пренаселване. Вместо това раждаемостта започна да спада още през 50-те години на 20 век - по-рано, отколкото в редица западни държави. Една от причините е безскрупулната кампания по урбанизиране, водена от комунистическия режим, която разкъса социални и семейни връзки“. Вина със сигурност не носят противозачатъчните хапчета, добавя Мартенс, цитирайки техния изобретател Карл Джераси, който е син на български евреин. Мартенс цитира и съвета на Джераси към България: да приема повече мигранти, особено от Турция. Защото държави с топящо се население трябва да са наясно, че отхвърлянето на имиграцията е равносилно на самоубийство - това са думи на Джераси от интервю за български вестник. "Но препоръките на Джераси не са популярни в България. Нито едно правителство досега не се е заело сериозно с тяхното осъществяване. Хората се боят от мигрантите и сякаш искат да останат само сред своите си - докато измрат. Така поне изглеждат нещата“, обобщава Мартенс. Но може би положението не е чак толкова мрачно, колкото изглежда, пише по-нататък авторът. Според него има признаци, че топенето на населението ще се забави, а един ден може и да спре. "Особено след смяната на правителството, която издигна на власт харвардския възпитаник и реформатор Кирил Петков, много млади българи са окрилени от надежда. От надеждата, че родината им може да се превърне в страна, която няма нужда да напускаш, за да водиш добър живот и да създадеш семейство. Петков убедително олицетворява желанието на младото поколение за решителна битка срещу корупцията. За изграждане на едно общество, в което решаващи са не връзките и подкупите, а талантът и волята за високи постижения“, пише Михаел Мартенс. Той цитира българския икономист Стефан Колев, който преподава в германския град Цвикау, с наблюдението, че през последните години младите българи са променили нагласите си към емигрирането. Ако през 90-те години на миналия век много млади хора напускаха страната с твърдото решение да не се завърнат никога, днес те искат да се изучат в чужбина, но съвсем нормално е после да се върнат в България, казва Колев. Пред германския вестник той отбелязва още, че днес в България е удобно да се практикуват високо платените професии, които могат да се работят от вкъщи. И че животът в страната е привлекателен не само заради ниските данъци, но и заради природата, морето, планините, градовете. Икономистът твърди, че стопанският ръст в България през последните 20 години е сензационен: големите чуждестранни инвестиции водят до възраждане на индустрията, безработицата е ниска, има недостиг на квалифицирани кадри, а техническият прогрес е в състояние да компенсира топящото се население в трудоспособна възраст, смята Колев. Но и той има известни резерви, пише Михаел Мартенс и цитира икономиста с наблюдението, че обезлюдяването на българската провинция е "опустошително“. Според Колев една от възможните терапии би било интегрирането на ромите, които досега се подвизават в периферията на обществото. "Ако заплатите в България продължат да растат, а данъците останат ниски, тогава за ромите, пък и за цяла България може да се окаже, че вече не е толкова привлекателно да се живее за сметка на социалните системи в северозападната част на Европа“, четем към края на обширната статия от Михаел Мартенс във "Франкфуртер Алгемайне Зонтагсцайтунг“. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Покажи:Всички | Моите | На приятели
на 25.01.2022 г.
0
на 25.01.2022 г.
0
на 25.01.2022 г.
0
Коментарите са на публикуващите ги. Varna24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Коледният базар на пл. "Независимост" във Варна се завърна
11:58 / 01.12.2024
Закърпиха положението в район "Одесос"
14:10 / 30.11.2024
Уловиха двуметрова есетра в морето край нос Емине
13:23 / 30.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
| Как се справя Община Варна с овладяването на последиците от проливните дъждове? | ||
| Много добре (501) | 15% | |
| Добре, но можеше и по-добре (458) | 14% | |
| Не се справи (642) | 19% | |
| Пълна трагедия (1773) | 53% | |
