Нереално: Заплати от над 40 000 лева на месец за няколко директори на болници

Директорите на две държавни и една общинска болница са получавали чист месечен доход от над 40 000 лева през 2022 г. Това показват данните от подадените от тях декларации в Комисията за противодействие на корупцията. Има ли нужда от преразглеждане на методиката, по която се формират заплатите в здравеопазването?

Основният извод, който правим след като прегледахме всички подадени декларации за доход е, че съществува огромен дисбаланс в размера на заплащането между ръководство и медици.

Това са седемте директори на държавни и общински болници, които имат доход между 300 000 и 800 000 лева на година. Освен заплатата, тук се включват например клинични проучвани, заплащани от фармацевтични фирми, работа като едноличен търговец, консултантска дейност, разказва БНТ.

А осем директори успяват само от заплата и бонусите към нея годишно да си осигуряват между 150 и почти 300 000 лева. Правим уточнението, че това е данъчна основа - тоест сума дори по-малка от чистия доход. Три от тези болници са в столицата, 4 от тях - в неголеми градове като Карнобат, Мадан, Самоков и Сандански.

Същевременно едва 16% от държавните и общински болници са въвели напълно минималните ставки за заплати на медиците, които са около 2000 лева за лекар и под 1500 лева за сестра - тоест в момента основната заплата на медиците в 84% от болниците е по-ниска.

67 429 лева – толкова получава средно на месец от заплата и друга стопанска дейност директорът на общинската Белодробна болница в Хасково.

"Става въпрос за научна дейност - участие в наблюдение на пациенти в клинични изпитвания основно, освен това имам и консултантска дейност", заяви Веселин Калфов - директор на СБАЛПФЗ - Хасково.

Освен това д-р Калфов има и частен кабинет. А в болницата не са въведени минималните възнаграждения за всички служители според колективния договор.

На второ място е директорът на Майчин дом в столицата - с над 50 000 лева месечно. Тази година в болницата имаше протести срещу него, от здравното министерство не откриха нарушения. Директорът отказа коментар.

С над 42 000 лева на месец на трето място по доходи сред директорите се нарежда ръководителката на общинската очна болница във Варна. Тя отказа да говори с екипа ни. И в тази болница не са достигнати нивата на заплати на медиците съгласно КТД.

По данни на здравното министерство едва 12 от 61 държавни болници дават заплати на служителите си спрямо заложеното в Колективния трудов договор за всички категории. Общинските болници, покриващи минимална ставка от около 2000 лева за лекар, са 17 от 120 или 14 процента.

На този фон - 42% от ръководителите на държавни и общински лечебни заведения имат годишен доход между 100 и 800 000 лева. Седем директори на година успяват да изработят над 300 000.

Прави впечатление, че има огромни разлики в заплатите на директорите на различни болници. В МБАЛ Карбонат например само от заплата и добавки към нея директорът получава над 214 000 годишно, докато в "Пирогов" - 65 000 лева.

Кои са столичните държавни и общински болници, в които директорите получават годишна заплата и добавки към нея над 100 000 лева? Проверката ни показа, че това са 10 лечебни заведения.

34 държавни и общински болници имат директори със заплата и добавки към нея над 100 000 лева годишно.

77 са болниците с доходи освен от заплата, и от други договори, работа като еднолични търговци или друга стопанска дейност над 100 000 лева за 2022ра година.

Според нормативната уредба директорските заплати са обвързани с различни показатели. Към основната заплата се прибавят клас, ДМС, преподавателска и частна дейност, клинични изпитвания. Попитахме здравното министерство обмисля ли се преразглеждане на формулата?

Отговориха, че методиката ще се промени частично - но само за държавните болници. Доколко обаче това реално ще намали неравенството в заплащането между ръководството и медиците? Вероятно не значително, защото засяга само основната заплата. Доколко е нормално развиването на частна лекарска дейност докато се управлява публично предприятие - практика, която не един директор развива? В крайна сметка потърпевш от хаоса в здравната система е пациентът, който доплаща за грижа, чието качество е под въпрос.