"ДО МИЛЕНКО НЕДЕЛКОВСКИ "ВЕЛИКИЯТ ГЕРОЙ" ОТ КАЙМАКЪ-ЧАЛАНЪ 2016г.: Неделковски Миленко, какво си ти? Човек ли си? Да поругаеш гробове? Войнишко гробище? Да рушиш съня на хилядите мъртви - българи и сърби ?
Това бе война между Сърбия и България. Твоите "македонски" деди какви се наричаха тогава, къде бяха тогава? Коя беше тяхната родина? Хората от моя край, Неделковски, там, на този връх умряха като българи, за България. А твоите деди, Миленко, като какви умряха там - като сърби, като българи?
На какво посягаш - на чужди гробове, на паметта, на историята? На сълзите на майките, и на сираците? Няма морал в това, няма геройство, няма разум, няма достойнство.
Паметниците, Миленко са за памет. А сълзите на майките и на сираците тежат, дори и през вековете. Тежат, както тежи паметта. Душите на мъртвите не мълчат, те говорят на нас, тези, които имаме род, родина и чест.
Там, където ти блъска с чука, Миленко, са костите на моите и твоите деди, жертви на безумието, наречено война. Техните очи те гледаха отгоре, очите на майките им, и на сираците им. Очите на моя и твой Господ, Миленко. Видяха теб - с чука.