Николай Маджаров - Файчето: Идеята е да изкараме хората от индустриалната храна и да им върнем смелостта да бъдат отново в кухните си

Музиката, кулинарията, изобразителното изкуство са различни начини да възприемаме света. Кулинарията е едно чисто платно, на което може да се работи. Колкото повече знаеш за продуктите, толкова по-свободен си в последствие да създаваш произведения, на които хората да се наслаждават. Това каза Николай Маджаров - Файчето – композитор, музикален продуцент, готвач, моторист, част от групата "Тибетски сърца“ и един от доайените на електронната музика, в предаването "Животът на фокус“ на Радио "Фокус“ с водещ Ася Александрова.

Интересът му към музиката се проявява на 5-годишна възраст, а към кулинарията – когато е на 7. Наследява страстта към готвенето от баба си. Във Франция завършва кулинарната академия "Ескофие“ и систематизира знанията, които има.

"В кулинарията има едно нещо, което се нарича лична интерпретация. Има академии, които поставят стандарти, но пък извън стандартите се случва правилното нещо“, споделя Николай Маджаров – Файчето.

Със съпругата си създава кулинарно студио. По думите му в момента се наблюдава завръщане обратно към корените на кулинарията и базовите вкусове. "Опитваме се да разработим храна на базата на рустикалната храна на малко по-високо ниво. Идеята е да изкараме хората от индустриалната храна и да им върнем смелостта да бъдат отново в кухните си“, обясни Николай.

Николай Маджаров – Файчето е част от проекта "Тибетски сърца“. Групата стартира 1991 г., но минават няколко години, докато с Петър Дундаков намерят точния формат. Казва, че музиката за него е била убежище. "Това беше време на изключителен подем за всички ни. Във въздуха имаше нещо страшно хубаво и ние бяхме на гребена на това време. Летяхме с всички сили към някаква по-добра перспектива, която се разкриваше пред нас. Много се постарахме да вкараме българската музика в дискотеките, да й намерим място сред световните хитове – Мариус, Ирина Флорин, Камен Воденичаров. Нашите неща в интерес на истината се приемаха много добре, за щастие не само в България“, разказа той.

Групата работи и в Париж, където свири пред 250 000 души.

Казва, че винаги е бил критичен към работата си и затова разбира кога е дошъл моментът, в който да сложат край на съществуването на групата. "Тибетски сърца“, беше културен феномен за страната по някакъв начин. "Ние някак си успяхме да направим връзка между клубната култура на Европа с нашата собствена сцена и групата стана проводник на това. В момента, в който се изчерпа необходимостта от посредник, "Тибетски сърца“ престана да съществува“, обясни Николай Маджаров-Файчето.

След края на "Тибетски сърца“ започва да пише музика за реклама, за филми, има и симфонична пиеса.

Страстта му към моторите обяснява със свободата на придвижване, която те дават. С мотор стига и до Монголия с още трима приятели. Изминават 24 000 км за 45 дни. Минава през Турция, Грузия, Азербайджан, пустинните области на Казахстан. "Там бедствахме истински, но ние бяхме с нагласата, че ще бедстваме. Стигнахме до Монголия, но не можахме да влезем, защото руските ни визи щяха да изтекат за времето, за което трябваше да прекосим Русия“, разказа Николай.