©

Приетият на първо четене нов закон за храните в частта му за минералните води разбуни духовете и предизвика гневни спорове вътре в бранша, а и извън него.

Проблемът дойде основно от искането на вносителите на закона - Министерският съвет, търговските марки да бъдат заменени с името на извора. То срещна коренно различна оценка от страна на двете организации в сектора.

От Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България (АПБНБ), в която членуват близо 70 на сто от фирмите в сектора, предложените промените ще заличат съществуващи марки и инвестиции във водния сектор и ще размият отговорността за качеството на продукта и опазването на ресурса. Появиха се съмнения, че всеки ще може да бутилира вода с неясен произход и да я пусне на пазара и едва ли не да се узакони продажбата на вода от чешмата.

Вносителите мотивират нововъведението с намаляване на административната тежест, но според своите опоненти те пропускат факта, че става въпрос за живота и здравето на хората, а не просто за някаква бюрократична пречка. 

"Ако стане така, че на пазара бъде пусната вода, която е заразена или нечиста, няма да е ясно нито кой я е произвел и доставил до магазина, нито кой е разрешил да се подреди по рафтовете", заявяват несъгласните с това името на извора да отпадне.

Изрично изискване и основен принцип на европейската директива 2009/54/ЕС е "видът на водата и имената на изворите да определят търговското описание на бутилираните натурални минерални и изворни води, а не търговските брандове", посочват в становището си от Съюзът на безалкохолната промишленост в България.

Законопроектът се подготвя от 2 години и е минал през две обществени обсъждания.

С така предложените промени в законопроекта се "връща опцията на едно находище да бутилират едновременно няколко концесионера", алармират още от Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България. 

"Не може да се върне нещо, което не си е отивало и няма как да си отиде", отговориха им от другата секторна организация - СБПБ. "Нормалната и законова практика в България, откакто функционират находищата - в Горна Баня, Хисар, Велинград и др. - е те да се експлоатират от няколко производителя едновременно.

Европейската директива изобщо няма изискване за "едно находище - един концесионер", въпреки уверенията на АПБНБ в обратното", посочват в становището си от Съюза.