Лекарите ще чакат в спешния болничен комплекс и ще се отзовават само ако са повикани от друг лекар или джипи, или пък при много тежка ситуация, с която не може да се справи средният медицински персонал.
Новият модел за спешна помощ бе представен пред спешни медици от цялата страна в София вчера. Дискусията бе организирана от Българския лекарски съюз.
Срещу идеята в линейката да има само медсестра или фелдшер скочиха от Националната асоциация на работещите в Спешна медицинска помощ.
Сестрите нямат това право по закон, те не могат да правят всички необходими манипулации без присъствието на лекар, категорична бе председателката на асоциацията д-р Десислава Кателиева, която е лекар във Варненската спешна помощ. Позволява се на парамедиците да придружават пациент в линейката, но първият випуск още не е завършил, поясни д-р Кателиева.
Тя подчерта, че гилдията има нужда от закон за спешната помощ. Според проф. Миланов обаче такъв не бил нужен. От своя страна той обясни, че до края на тази година ще бъдат създадени спешни центрове към тринадесет големи болници в страната, които да осигуряват до 90% от болничната спешна медицинска помощ. Това ще бъде т. нар. първо ниво на спешност. Второ ниво предвижда създаването на спешни звена в многопрофилните болници за активно лечение, дори те да са малки като общинските например.
Те ще покриват 60 на сто от спешната медицина.
Всички спешни звена заедно с приемните спешни отделения ще формират спешен болничен комплекс.
Сегашните спешни отделения чисто административно ще се извадят от болниците и ще преминат към спешните центрове, както преди управлението на тройната коалиция. По думите на проф. Миланов медиците в тях ще лекуват и оперират на държавни разноски, ако е по спешност, а по клинична пътека - ако пациентът е планов.
От асоциацията на спешните медици обаче опонират, че за тези отделения няма да има персонал, защото лекарите бягат от Спешна помощ и заради ниски заплати, и заради отрязаната от ВАС възможност да специализират с предимство.
Източник: в. "Монитор"