Няма дом без нея: Това е най-големият български кулинарен сантимент

Шарената сол е най-големият български кулинарен сантимент. Няма нищо случайно в това когато посрещаме гости, това да е със залък питка, топнат в шарена сол. Тя е дъх на детство, традиция, вкус, с който сме отраснали поколения, много поколения наред. Нищо не свързваме така силно с България по отношение на кухнята, но и не само. Много българи в чужбина, слагайки бурканче шарена сол в куфара слагат и частица от миналото, от родината, от семейството.

Няма дом без шарена сол и всеки дом носи своята си рецепта за уникалната комбинация от подправки. Съотношение, видове, технология – всичко е толкова специфично за всяка домашна рецепта. За съжаление, купената, сравнена с домашната, не е нито така вкусово наситена, нито толкова шарена, а съмнително точно какво се слага в нея. Затова ви предлагаме да научите за класическите съставки и сами да си приготвите шарена сол.

Основни съставки на шарената сол

Чубрица – българската подправка. Чубрицата е ароматно ниско храстче от рода (Устоцветни) на ментата, на което родство дължи силния си остър мирис и вкус. Отличаваме два вида чубрица – градинска и балканска, като за подправка се ползва градинската. Бере се по време или малко след цъфтежа, през лятото. Къса се директно над земята, нанизва се на въженце под сянка, на проветриво място и когато съвсем изсъхне се стрива добре.

Чубрицата дава на шарената сол, една характерна миризма на българско и вкусно.

Сминдух – най-характерната подправка за шарената сол. Той се отличава с мек вкус и се получава от зелените части на растението. Те се сушат на хартия, на сухо, сенчесто и проветриво място, може дори да се покриват с тензух, да не се прашат. От семената на сминдуха, наричани чимен, се прави друга подправка, която е много популярна в Индия и Арабския свят подправка.

Сминдухът се характеризира с мек тревист дъх, който допълва острия на чубрицата, но който трябва да се остави да преобладава, пише hera.bg.

Червен пипер – може да ползваме 

сладък и лют, зависи от вкуса ни. Лютивият пипер има много ползи за здравето, но и двата вида са едни от най-разпространените подправки в света. Когато започват да зреят, се пробират такива пиперки, които не са много месести, без петна и наранявания. Нанизват се с игла на дълга връв, като важно е чушките да не се докосват една до друга. Сушат се по същия начин, като оптимално е да се прибират вечер, за да не се овлажняват през нощта. Когато чушките станат трошливи, се махат от въженцата, натрошават се на едро, без семките и се смилат в машинка.

Червеният пипер дава сладост на шарената сол.

Самардала – растение от семейство Лукови. Една класика за шарената сол, която много трудно се долавя в общия вкус, но чиято липса много лесно се усеща. Може още при сушенето тя да стрие със сол и тогава добавянето на сол в шарената сол се обезсмисля, но по-добре я оставете да се суши без сол. Заради самардалата не е препоръчително шарената сол да се обработва кулинарно. Ако сте свикнали да препичате филийки директно с шарена сол или да я добавяте в питки, по-добре не слагайте самардала – тя променя вкуса си.

Тя придава на шарената сол остър пикантен вкус, който няма да сбъркате.

Тиквени семки – малко необичайно нали? Не във всяка рецепта за шарена сол присъстват тиквените семки. Моята баба например, като готвеше тиква или за животните я режеше, оставяше семките да изсъхнат на слънце. Като мине достатъчно време ги смилаше както са си с люспите в машинката. Казваше, че това придава тежест на шарената сол. И когато накрая след добавянето на всички подправки, опитахме тази сол с тиквените семки, тя наистина беше по-вкусна.

Тиквените семки придават плътност и обем на шарената сол, но можете да минете и без тях.

Какво е още важно да знаем за домашната шарена сол?

Всички билки и подправки се сушат естествено, по възможност на открито. Можете да сеете и у дома в саксия, а червен сушен пипер се продава и по магазините, ако нямате градина. Но нищо не може да се сравни с вкуса на растението, расло на слънце в земята.

Смилат се (в мелничка за орехи, за кафемелачки също съм чувала, че може, но не знам почистването как следва да бъде направено ) и се съхраняват на тъмно и сухо място, в плътно затворени буркани.

Смесването на билките е по вкус, като постоянно опитвате и добре размесвате. Готовата вече шарена сол се пресява през цедка или сито, за да има фина консистенция и да на могат ясно да се открояват отделните подправки.

Някои добавят към тези съставки още: сол, мащерка, риган, кимион, фино царевично брашно – въпрос на вкус, но каквато и подправка да ползвате – нека да е с домашен произход.

А сега замесете една питка, опечете си я с мерак. В къшея топъл хляб, пъхнете масло, поръсете с домашната ви шарена сол и се завърнете в прашните улици на детството.