Няма прошка за Черната Вдовица! Потвърдиха 17-годишната й присъдата

Апелативен съд в Бургас потвърди 17-годишната ефективна присъда на Бившата детска учителка Веселина Гинева, обвинена в убийство на съпруга си инж. Димитър Миразчисйки. Burgas24.bg припомня, че преди да го умори, Черната вдовица  го е държала в плен година и 3 месеца, а след смъртта му продължила да харчи пенсията му. Тялото му бе открито в парк "Езеро", близо до Северния плаж на Бургас.

Гинева е призната за виновна за това, че от май 2013-а до август 2014 година лишила от свобода и държала заключен в апартамент в бургаския ж.к. "Лазур Миразчисйки. За същия период, по особено мъчителен начин, предумишлено го умъртвила като системно не му давала достатъчно количество храна, вода и необходимите за заболяването му лекарства, оставила го в безпомощно състояние, лишила го е от необходимата квалифицирана медицинска помощ и грижи в болнични условия, вследствие на което на 01.08.2014 г. е настъпила смъртта му и за това, че в продължение на две години е теглила пенсията му (общо 21 140 лв.) с пълномощно, съобщиха от Съда.

На подсъдимата е наложено най-тежкото от определените й отделни наказания за всяко едно от трите престъпления, а именно лишаване от свобода за срок от седемнадесет години, като е определен първоначален строг режим за изтърпяването му.

Апелативните съдии напълно са споделили като законосъобразни и обосновани правните изводи на Окръжен съд – Бургас, направени въз основа на доказателствените материали и изяснените факти и обстоятелства по делото.

Въззивната инстанция е намерила, че безспорно и категорично е доказано авторството на престъпленията, механизма на извършването им, причината за настъпването на смъртта на пострадалия в резултат на кахексия, настъпила от системно недохранване и обезводняване, която предопределила фаталния му край, като категорично е установено, че смъртта му не е в резултат на друго заболяване.

Доказателствата по делото установяват, че Димитър е изпитвал непрекъснато глад, жажда и болка, което се потвърждава и от бележките, които собственоръчно е написал, ужас от неминуемо приближаващата смърт, което било свързано с преживяване на значителни мъки, болки и страдания в един продължителен период от време. Всичко това определя особено мъчителния начин на причиняване на смъртта на пострадалия от страна на подсъдимата. В тази връзка апелативните съдии са намерили за обоснован и изводът за наличие и на квалифициращото обстоятелство "по особено мъчителен начин за убития“, което характеризира преживяванията и състоянието на пострадалия в този период от време.

Според въззивния състав от субективна страна е налице пряк умисъл за извършването на всяко едно от посочените престъпления. Подсъдимата системно не е давала на пострадалия достатъчно храна, вода и необходимите му лекарства, като е съзнавала опасността за живота му и по този начин е предвиждала и желаела настъпването на смъртта му, което обуславя пряк умисъл за убийство.

По делото са налице многобройни доказателства, че се е опитала да укрие, да заличи следите от престъплението и по този начин да избегне отговорността за стореното, като е сложила трупа на пострадалия в контейнер и го изхвърлила до хотел "Парк“ в гр.Бургас, където е намерен на 26.02.2015 г., след близо шест месеца.

След деянието е мислела единствено за себе си и как да остане ненаказана за стореното от нея, както и да набави за себе си имотна облага, като неправомерно продължи да получава пенсията на пострадалия и е заблуждавала всички, че е настанила бившия си мъж в дом за стари хора.

Това поведение е целенасочено и организирано и я характеризира, като човек, който напълно е съзнавал противоправността и неприемливостта на извършеното от нея, посочват в решението си апелативните съдии.

Според въззивната инстанция са налице условия за увеличаване на определеното общо най-тежко наказание, но предвид липсата на въззивен протест и забраната за влошаване положението на подсъдим в наказателния процес, то това не може да бъде сторено. 

Съдът се произнесе и по мярката за процесуална принуда на Веселина   и потвърди задържането под стража.

Решението на Апелативен съд – Бургас подлежи на касационно обжалване и протестиране пред ВКС на Република България в петнадесетдневен срок от съобщаването му на страните.