От Бъдни вечер до Сурва в Пиринския край, ето как са празнували предците ни

В навечерието на едни от най-светлите празници, а именно коледно-новогодишните, загубени в забързаното ежедневие, заслепени от светлините на коледните украси и улисани в това какви подаръци ще купим за най-близките си, като че ли с всяка изминала година все повече се отдалечаваме от старите български традиции, а както знаем народ без минало е народ без бъдеще. Да издирва, пази и предава спомена за някогашните традиции е мисия, която здраво е прегърнала Димана Боянова – един от солистите на емблемата на Благоевград Ансамбъл "Пирин“ и преподавател по народно пеене към Центъра за личностно и творческо развитие на децата на Благоевград и в школата по народно пеене в Бобов дол при читалище "Миньор“.

Пред "Фокус“ тя сподели, че някога всеки празник в календарната ни обредност е бил изпълнен с множество малки детайли и символи, докато днес честването на празниците като Бъдни вечер и Коледа по-скоро се свежда само и единствено до това какво ще сложим на празничната трапеза. 

"Традициите, свързани с отбелязването на тези много важни за българина празници, започвали още от събуждането, тръгвайки от Игнажден и стигайки до Йордановден и Ивановден. Една от старите български традиции е свързана с така наречения "Бъдник“, който трябва да предначертае бъдещето на българина. Неслучайно бъдниковото дърво се е избирало от най-възрастния член в семейството, след което се поставяло в огнището, там, където гори огън, символ на българския дом и семейство“, каза още тя. 

Бъдниковото дърво трябвало да бъде здраво, за да може да гори през целия ден на Коледа и предната вечер. Боянова допълни, че според поверието – ако пламъкът е силен и висок, то това означава, че ще има плодородие през следващата година, а в семейството ще "гори“ огъня на любовта. 

"Цялата символика, свързана с бита на българина се пресъздавала и на празничната трапеза на Бъдни вечер и Коледа. Всичко било изпипвано до най-малкия детайл, за да може и децата да се учат на традициите и да знаят какво трябва да съхранят и пазят в спомените си. За съжаление много от отдавна огнището не гори така, както е горяло едно време, трапезата не е на земята върху слама, както е било едно време. Ядат се далеч по-луксозни храни, които купуваме от супермаркетите, вместо да ходим да взимаме яйца от полога или да пием мляко от козичките“, разказа Боянова. 

Друга красива традиция, която и до днес се изпълнява в Пиринско, е така нареченото коледуване. 

"Коледарите са само млади, неоженени момчета, които минават по домовете и благославят за здраве и берекет“, добави Боянова. 

И още един стар български обичаи е силно разпространен из Пиринския край – преобличането с костюми, слагането на хлопки и звънци, за да се прогонят злите сили. 

"Този обичай също е свързан само и единствено с преобличането на мъже. Дори и комичните образи, започвайки от булка, поп, мечка и мечкар в миналото се изпълнявали само от мъже. В днешно време това масово поставяне на звънци и хлопки върху телата на жените аз лично не го възприемам. Затова се старя да уча децата, на които преподавам, че както няма вариант мъжете да бъдат лазарки, така не е редно и жени да бъдат кукери, бабугери, сурваскари, станчинари и така нататък“, уточни Боянова.