Това ще стане по силата на промените в Закона за електронните съобщения, които влизат в сила.
В закона специално бе записано, че трафични данни ще бъдат предоставяни на компетентните органи само при разкриване и разследване на тежки и компютърни престъпления.
Освен това достъпът до интернет-трафика ще става само с разрешение на съдия.
Председателят на Софийски районен съд Красимир Влахов коментира за БНР, че вероятно най-много искания ще бъдат отправени именно към ръководения от него съд. Затова работата там ще бъде поделена между председателя и трима наказателни съдии.
Влахов каза още, че съдиите ще се опитат да опровергаят възможните съмнения за злоупотреби и изтичане на информация чрез работата си.
"Законът за електронните съобщения работи вече в продължение на три години.
Досега такива разрешения са били давани, само че от председателите на окръжните съдилища. Практика по приложение на Закона вече е формирана, включително и практика за постановяване на отказа", каза ръководителят на Софийския районен съд и посочи, че ако искането не е мотивирано или ако съответните данни, които се искат, нямат връзка с конкретното престъпление, за чието разкриване става въпрос, може да бъде постановен отказ.
Асен Ненов от асоциация "Активни потребители" коментира за БНР, че притесненията му във връзка с прилагането на Закона за електронните съобщения са свързани с това, че правата на потребителите не са гарантирани.
"Следенето на всички и всичко не е най-подходящият метод за справяне, с който и да е проблем. Т.е. нарушаването на правата на всички граждани за сметка на опазването им и спасяването им от някаква имагинерна опасност, просто не е начинът. Същото нещо важи и за начина, по който се действа в САЩ", каза Ненов.
По отношение на интелектуалното пиратство той подчерта, че индустрията не трябва да обявява обикновените хора за престъпници, тъй като те са хора, които купуват продукцията й. Според него проблемът може да се реши с промяна на модела на бизнеса.
Източник: БНР