Папка с лични данни на десетки хора "изскочи" на "Позитано"

Папка с лични данни на десетки хора от Своге, които живеят на различни места, беше намерена на столичната ул. "Позитано". На bTV я връчи Стефан Чолаков, който е обявен за най-младият банков обирджия в света. На 31 май 1997 г. успява да източи 181 млн. неденоминирани лева от българска банка, без да има пряко участие в цялата схема.

Мъжът живее в центъра на София и докато разхождал кучето си се натъкнал на наръча с ЕГН-та близко до боклукчийска кофа. Списъкът изглежда така, сякаш идва от ГРАО.

Преди 3 г. имаше подобен случай, пак на същото място. Тогава мъж намери материали на Софийския градски съд, пълни с имена, адреси и ЕГН-та на граждани. След репортажа на bTV нямаше последствия.

"Ако кучето намери няколко хиляди подписа, може да стане кандидат за евродепутат", коментира Стефан Чолаков.

"Ако не бях председател на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), щях да се смея", заяви в студиото на bTV Венцислав Караджов, който седна на шефския стол преди броени дни. Той увери, че администраторите на лични данни ще бъдат подложени на допълнителен контрол.

Според математика проф. Михаил Константинов подписките като тази, заради която избухна скандал с кражба на лични данни, са излишни.

"Основен източник на лични данни е собствената ни глупост, а знайно е, че във вселената са най-разпространени водородът и глупостта", каза Константинов.

По думите му българинът 10-20 пъти годишно си пише ЕГН-то на различни места.

Проф. Константинов смята, че българската система с ЕГН е тотално компрометирана и предлага да бъде унищожена, защото не върши никаква работа, а само дава възможности за злоупотреби. Математикът посочи като пример случай, в който възрастен човек се разделил с апартамента, а после и с живота си, след като личните му данни били откраднати.

Константинов не скри, че при отпадане на ЕГН-тата ще има объркване, но по думите му и сега цари хаос.

"Трябва да се въведе нов идентификатор. Няма активен българин, на когото да не са му взели ЕГН-то", заяви Константинов.

Според председателя на КЗДЛ Венцислав Караджов това няма да свърши работа.

"Рано или късно идентификаторите пак ще станат публични", заподозря той. По думите му ЦИК трябва по-рано да извършва процедура на съгласуване какво да е нивото на защита на личните данни. Такова съгласуване е в ход и вероятно ще се стигне до общо мнение или предписание към това как следва софтуерът да бъде защитен така, че личните данни да бъдат защитени, обясни Караджов.

Проф. Константинов предложи компромисно решение. По думите му трите имена и първите 6 цифри от ЕГН-то еднозначно определят човека. Той даде идея да се провери в масивите на ГРАО колко души у нас имат еднакви три имена и първи 6 цифри от ЕГН-то. Ако те са пренебрежимо малко, да се въведе практика последните 4 цифри да се съобщават само в извънредни и наистина наложителни случаи.