Патриарх Даниил: Истинската любов в Христа надмогва смъртта и продължава във вечността

Всяка раздяла с онези, които обичаме и които имат особено място в нашите сърца, неизбежно носи болка и скръб. Тъгуваме поради отшествието им от нас и нашия свят, и с времето все по-ясно осъзнаваме тяхната липса. В мислите и молитвите си разговаряме с тях, припомняме си техните думи и наставления, общуването с тях и любовта, с която са ни обгръщали приживе,и която, независимо от земната и временна раздяла с тях, ние продължаваме да чувстваме, защото истинската любов в Христа надмогва смъртта и продължава във вечността. Всичко това и още много можем да отнесем и към светлата личност на блаженопочиналия и приснопаметен наш отец Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит. Това написаха от Българската ратриаршия.

Ето какво още допълниха:

"Изповядваме и вярваме, че Нашият Бог "не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи“ (Лука 20:38). Именно с тази вяра сме се събрали днес, за да се помолим заедно, с едно сърце и едни уста, за Българския патриарх Неофит. Познаваме и помним патриарх Неофит като човек на вярата, на пословичната кротост, на смиреното понасяне на изпитанията, трудностите и изкушенията. Учихме се и продължаваме да се учим от неговата благост, кротост и дълготърпение, от цялото благородство, одухотворение и мъдрост, които той излъчваше и които успяваше да предава и възпитава в умовете и сърцата на докосналите се до него. Дядо Неофит беше духовник с особен такт, духовна чувствителност, с удивителната способност да обединява човеците, да примирява враждуващите, да постига мира и съгласието. Ще го помним и почитаме винаги като всеотдайно любящ архипастир, верен наш наставник в Божията правда и в пътя на спасението и неуморен радетел за църковното ни единство. В служението си той неизменно се уповаваше на Пастиреначалника Христа Иисуса, като всячески се стараеше да подражава и на своите достойни предшественици – с чувство за високата отговорност, лежаща върху плещите му, и със стремеж към приемственост. С благородството на своя характер дядо Неофит проявяваше уважение, внимание и любов към всички човеци, без да наранява, пренебрегва или подценява никого. В тежките и често пъти непоносими страдания на болестта, с Божията благодатна помощ, той проявяваше забележително търпение, понасяйки безропотно всички скърби и болки.

Нека днес, само ден преди взаимното всеопрощение и влизането ни в благодатния период на Светия и велик пост, още веднъж да измолим от Всещедрия наш Бог Неговата прошка и Неговата велика милост и за Светейшия наш патриарх Неофит, като простим и ние всяко негово волно и неволно прегрешение, с което като човек може да е съгрешил, помнейки добре как и сам той винаги пръв прощаваше всичко на всекиго, защото такава е и Божията повеля към всички нас: "… прощавайте, и простени ще бъдете“ (Лука 6:37).

По молитвите и небесното застъпничество на Всесветата Божия майка, на дивния мъченик Неофит и всички отвека просияли в светост Свои угодници Човеколюбецът Бог да упокои приснопаметния Български патриарх и Софийски митрополит Неофит и да го приеме в Своето Царство на светлината, мира и радостта, а нас да помилва!

Вечна и блажена да бъде паметта му!"