Пейчо Кънев, поет: Съвременният свят, медиите и рекламите принизяват жената до продукт

Съвременният поет може да каже като послания същото, което преди това е казвал Шекспир, което е казвал Данте, което преди тях са казвали Овидий, Омир като поезия. Това каза в предаването "Човекът на фокус“ на Радио "Фокус“ поетът Пейчо Кънев. "Вековете не променят поезията, самата поезия се променя – става по-кратка днес, когато хората имат все по-малко време да обръщат внимание на която и да е част от културата. Но като начин на послание през вековете не се е променила поезията – говори за едни и същи неща, теми от живота, начина на живеене.“

Любовта и поезията – това са вечни и непреходни ценности и тема, каза още Пейчо Кънев. "Така както Данте и Шекспир са писали за любовта, така и днешните поети пишат за любов по същия начин. Просто времето е друго и оценката за любовта се променя, но същинската й част остава същата.

Ценностната система на хората се променя през годините. По различен начин се възпитава един човек от поколението на 90-те години и сега, смята още Пейчо Кънев. "Тогава започнахме да разбираме света и отношенията между хората. И при мен това чисто отношение към отсрещния човек, към жената не се е променило особено. Все още вярвам в нематериалната изгода от една връзка с човека. А доколкото разбирам днешните млади хора възприемат връзките като някакъв вид бизнес партньорство.“ Това отношение, според поета, е наслагвано от съвременния свят и влиянието и възпитателната роля на телевизията и медиите. "Жената от рекламата е принизена до продукт. И младите хора това го виждат и възприемат по повърхностния начин. След това, когато срещне човекът срещу себе си, действа по същия начин. Човекът за него не е този, който би трябвало да е.“

"Всичко в живота ме вдъхновява – жените, музиката, филмите, изкуството като цяло, разговорите с приятелите, приятелите. Абсолютно всяко нещо, което си струва да бъде описано в поезия, ме вдъхновява. Дори да е нещо от низките крайности – Шекспир има брилянтни драми за крал Лир, Отело и т.н. – там е само мрак. В "Ромео и Жулиета“ почти всички умират, а е любов. Драмата и любовта винаги съжителстват ръка за ръка,“ сподели поетът.

Според поетът Пейчо Кънев винаги трябва да се търси златната среда: "Ако струната е прекалено натегната – няма да звучи музика, ако е прекалено охлабена, отново няма да звучи, но ако е идеално настроена, тогава зазвучава най-красивата музика. Такава е и моята философия – винаги търся златната среда: не прекален мрак, не и прекалена сладост.“

Социалните мрежи са нещо хубаво, смята още Пейчо Кънев, "дават ти свързаност с повече хора, но родиха една въпиюща графомания – всеки втори е писател, всеки втори е поет. И това ужасно много вреди на добрите поети, на истинската поезия. Защото има поети в България, които са наистина големи, а са потънали в забрава, докато хора, които не разбират изобщо какво е поезия, нареждат три реда един под друг и получават огромни овации в социалните мрежи от хора, които не разбират. И всичко това се превръща в лавина и помита истинското изкуство. И започва да се харесва имитацията, графоманията като цяло, но това не е изкуство.“