Петър Николов, ГЕРБ-СДС: Българското общество мина периода на конфронтация, партиите, които не го разбраха, си отидоха

Петър Николов, депутат от ГЕРБ-СДС, в интервю за вечерния блок "Това е България“ на Радио "Фокус“.

Депутатите решиха на първо четене, че връщат гласуването с хартиената бюлетина. Има ли надежда за кабинет с първия мандат и какви плаващи мнозинства се оформиха в 48-ото Народно събрание? Наш събеседник сега е Петър Николов – депутат от ПГ на ГЕРБ-СДС. "За“ хартиената бюлетина гласуваха от вашата парламентарна група – тази на ГЕРБ-СДС, ДПС и БСП. Защо ви е тази хартиена бюлетина, г-н Николов?

Основно по две причини. Искам само да напомня, че всъщност машинното гласуване беше прокарано през годините в българския парламент, преди всичко беше вкарана темата многократно от парламентарните групи в предишни години на ДПС и на БСП – нещо, което като че ли се забравя. Виждаме тези две политически партии, които са се убедили в дефицитите на "чистото“ машинно гласуване. Неслучайно законопроектът, който мина на първо четене днес, е законопроект, внесен от ПГ на БСП. Основните причини са две. Първата е, че машинното гласуване отблъсква една немалка част от българските избиратели, предимно възрастни хора. Практически слага възрастов ценз за гласуването – нещо, което противоречи на основен принцип на демокрацията, която казва, че гласуването трябва да е равно, еднакво за всички български граждани, достъпно. А втората основна причина е, че знаете, многократно се създаваха съмнения в честността на изборите и в това дали някой не манипулира машините, особено когато излязоха тези надписи – "Дневникът е подправен“, на част от машините на последните избори. Достатъчна част от българското общество се съмнява, а има ли съмнение в честността на изборите, те няма как да се приемат от обществото. Но искам да кажа, че това, което всъщност днес постигнахме, е един компромис между двата варианта, тъй като ние не премахваме машинното гласуване, а просто даваме възможност и за машинно, и за хартиено гласуване. Мисля, че това е един консенсусен подход, при който хората, които имат доверие в хартията, ще гласуват на хартия, гласоподавателите, които имат доверие на машините, ще гласуват на тях и това е начин максимално да защитим доверието в процеса.

Добре, но това няма ли да усложни изборния процес? Знаете, че се коментира изключително много това, че пак ще започне едно разнасяне на чували с бюлетини, това ще удължи преброяването. Това не е ли достатъчна спънка да бъде отхвърлено да има хартиени бюлетини?

Абсолютно в целия свят, с изключение на няколко държави от Индокитай и от Латинска Америка, гласуването е изцяло хартиено. В крайна сметка, колегите, които участват в секционните избирателни комисии, отиват съзнателно там и получават възнаграждение за това. Те са представители на отделните политически партии, имат интерес веднъж-два пъти в годината, когато има избори – дано не са толкова начесто, колкото напоследък да си свършат работата. Това не е нещо, което се вменява насила на някакви хора. Най-важното е да има доверие в изборния процес. Ние приехме всички аргументи на колегите от "Продължаваме промяната“, от "Демократична България“, от "Възраждане“, които казват, че нямат доверие в хартията, и затова запазваме машините. Но същевременно е хубаво те да чуят нашите аргументи, на нашите избиратели, които казват, че нямат доверие в машините. И мисля, че наистина се постигна консенсус. Това е едно усилие, което ние полагаме, откакто е стартирало настоящото Народно събрание. Лека-полека – не знам, мисля, че това се усеща и от журналистите, от наблюдателите – сменяме духа в парламента от конфронтационен в по-диалогичен.

Да, оформиха се плаващи мнозинства, както стана модерно да се наричат. Г-н Николов, обаче миналата вечер в нашето предаване за Радио "Фокус“ Деница Симеонова от "Продължаваме промяната“ беше категорична, че вие бързате да вкарате в промени в Изборния кодекс, да върнете хартиената бюлетина, защото искате да се явявате на избори. Ние пък оставаме с впечатлението, че искате да правите кабинет. Кое е вярното от двете?

Ние полагаме всички възможни усилия да създадем правителство. Това, което ГЕРБ и СДС са казали от началото на този парламент като послание, никога не е казвано в българската политика. Към всички е отправено послание: дайте да седнем, да решим каква е формулата – дали да е експертно, програмно правителство, политическо правителство със силен ангажимент на партиите или без участие на партиите. Дайте да изберем консенсусна фигура за министър-председател. Никога не е правено по този начин. Причината не е, че изведнъж сме станали много благородни. Причината е, че избирателят не даде достатъчно доверие на нито една партия да управлява самостоятелно, първите две политически сили дори мисля, че заедно нямаме над 120 мандата, и че се намираме в тежка криза, в която политикът трябва да прояви максимална отговорност. Така че ние ще положим всички възможни усилия да съставим правителство в рамките на този парламент. Вярваме, че е много опасно за България да отидем на нови избори. Много е опасно за икономическото състояние на българите и много рисково и в тази тежка геополитическа ситуация, в която се намираме.

Тъй като наистина се оформиха плаващи мнозинства – от една страна, знаете, наричат ви "хартиената коалиция“, където сте с БСП заедно, от друга страна, "евроатлантическата коалиция“ – там, където гласувахте "за“ да бъдат изпратени оръжия за Украйна. Там пък БСП ги няма, там са "Български възход“. Тези плаващи мнозинства доколко са стабилни и в случай, че в бъдеще се формира един кабинет, това няма ли да представлява проблем?

Първо, не може да се слага знак на равенство между едното и другото гласуване. Колкото и да е важно, начинът на гласуване е технически въпрос. Аз не вярвам някой да зададе въпрос примерно на "Демократична България“ – вие защо сте в коалиция срещу… там за машинното гласуване, "машинната коалиция“ на ДБ и "Възраждане. Бихте ли им задали този въпрос? Това е техническо гласуване. Истинското, ценностно гласуване, това, което е важно за нас, е гласуването по въпроси като приемането на еврото, като военната помощ за Украйна, като закупуването на F-16. Това са тези важни и големи теми, които в тежката ситуация, в която се намираме, при разделено общество, показа, че партиите все пак знаят посоката, че ние не сме изгубили политическия си компас. И ние от ден първи след изборите повтаряме едно и също. Ние казваме: вижте, каквито и други неща да ни разделят, колкото и тежки теми да ни разделят, те обикновено са лични нападки между отделните политически играчи, има нещо голямо, което ни обединява. Това е европейският избор пред България. И се опитваме да накараме колегите си да загърбят личностните проблеми, противоречия, да стъпим на здравата плоча на разбирането къде сме в големия разлом, част от Европа ли сме или част от нещо друго. И когато постигнем съгласие там, да влезем в чисто експертния разговор какво правим с икономическата криза, защото пък българското общество истински се вълнува от този проблем и истински се страхува от идващата зима.

Точно така. Да, така е наистина. Българинът се интересува предимно от тези изключително съществени неща. И преди малко икономистът проф. Боян Дуранкев подчерта изключителното неравенство и социалните проблеми, че има хора, които няма да могат да изкарат зимата, така че наистина пред вас стоят много тежки задачи за решаване. Ще успеете ли обаче в разговорите си с другите партии и доколко ще бъдете диалогични? Имате ли червени линии пред вас, които няма да престъпите? Ето например тези 16 точки на "Продължаваме промяната“ – как сте с тях, съгласни ли сте?

Ние ясно казахме, че по-голямата част от тези точки, естествено, това са положителни неща, които няма как да не приемем. Единственият проблем при тях е, че те реално не са правени от добри математици, защото предвиждат буквално взривяване на бюджета – предвиждат над 10 милиарда лева дефицит в него. И то нещо, което няма да е за един бюджет, а ще бъде напред във времето. Докато не разрешим въпроса откъде идват тези пари, как правим балансиран бюджет или поне бюджет до 3% дефицит, ще вкарваме държавата в катастрофа, имайки предвид в огромна степен. Не че няма и международни фактори – естествено, ние ги виждаме и ги отчитаме, но в огромна степен икономическата криза, финансовата криза, в която днес България се намира, е в резултат на управлението на "Продължаваме промяната“ и най-вече на Асен Василев. На начина, по който той управляваше Министерството на финансите. Практически той скъса с една традиция в българската политика от 1997 г. насам да се правят консервативни бюджети, да не се залага дефицит, да се опитваме да сме финансово дисциплинирани. Те влязоха в една спирала с харчове, с теглене постоянно на заеми, самоопределиха се като лява партия и счупиха този консенсус в българското общество. И ситуацията, в която се намираме, е резултат на това. Не може да продължава до безкрай. Ние не може да теглим постоянно заеми, с които да загробваме децата си и внуците си, и прочие, трябва да се сложи точка. Но сме отворени за дебат. Може г-н Василев и неговите колеги да имат някакъв хитроумен начин откъде ще вземат тези пари. Готови сме да седнем на масата, да чуем техните аргументи и да постигнем съгласие. И полагаме всички усилия за това. Имайте предвид – в началото на парламента на нас не ни беше възможно да си говорим помежду си в кулоарите на парламента като се срещнем.

Сериозно? Чак дотам ли?

В момента това е ежедневие. Всеки ден лидерите на парламентарните групи заедно обсъждат на председателски съвет, постигаме постоянно съгласие по големите теми. Т.е. бавен напредък има, въпросът е ще стигне ли, разумът ще надделее ли преди така да се каже да стигнем до рулетката на мандатите.

Всички българи се надяват, защото всички искат стабилност, а пък разпределението е такова, каквото е – това са гласовете на българските граждани. Така че ще трябва да намерите начин да се разберете. Финално изречение – оптимист ли сте наистина?

Хората, които се занимават с политика, винаги са оптимисти. Аз доскоро бях песимист, но последните дни виждам някакво събуждане, виждам процеси, които текат в "Продължаваме промяната“. "Демократична България“ за жалост са се превърнали в някаква сянка на "Продължаваме промяната“, те чакат от там знак, самостоятелно няма да вземат някакво решение. Така че тези процеси са обнадеждаващи. Това, което е важно в момента, е да се постави интереса на обществото, на нацията над партийния интерес, колкото и да е трудно. Имайте предвид, ако смятате, че в ГЕРБ-СДС не се чуват "Дайте да отидем на нови избори, дайте да такова“…

Виждаме, че е трудно, да.

Чува се постоянно, но ние сме казали: всичко ще направим и ще направим най-големите жертви. Сега фактът, че Бойко Борисов, който несъмнено е най-опитният политически човек в България, се е оттеглил като кандидат за министър-председател, от парламента се оттегли и т.н., е голяма жертва, никой друг не я е направил. Не знам дали това се разбира. Някак си обществото свикна с тази мисъл, че Борисов не е кандидатът за премиер, че Борисов не е в парламента, че той не води разговорите, стои на заден план, но това е жертва от една партия, от един политически лидер. Никой друг не я прави. Казвам, че сме в състояние да стигнем до края така, че пътят на потенциалните ни партньори да бъде къс, да бъде по-лесен да го минат, но все пак и те трябва да направят някакви крачки. Не ги ли направят, ще бъдат наказани. Българското общество – и това според мен е много важно да се разбере – мина периода на конфронтация, мина периода, в който омразата хранеше и даваше избиратели и даваше обществено доверие. Партиите, които не разбраха, че този период мина, си отидоха. Това се случи с Мая Манолова и нейните "Мутри вън!“, това се случи и с "Има такъв народ“. Това ще се случи и с партиите, които в тоя парламент евентуално, не дай си боже, не разберат какво им каза избирателят и ни закарат отново до урните.

Благодаря ви за това участие в предаването "Това е България“ на Радио "Фокус“.