В ранната си младост той избрал военното поприще и десет години управлявал славянска област, подвластна на византийския император. Той обаче почувствал Божието призвание, отказал се от високото си положение и постъпил в манастира, намиращ се в Олимп.
След известно време тук при него дошъл и по-малкият му брат Константин. Оттогава те не са се разделяли до смъртта си и заедно извършили великото и паметно дело - създаване на славянската писменост и разпространението на християнската просвета сред славяните.
В Моравия светите братя заедно учели народа на християнската вяра с достъпен славянски език и това продължило до смъртта на св. Кирил в Рим. Поради коварните замисли на немското духовенство свети Методий не могъл да се върне в Моравия, а останал в съседната Панония, чийто княз Коцел го върнал обратно при папа Адриан II с молба да го ръкоположи за епископ. Много скоро свети Методий станал архиепископ на Панония и Моравия.
Клеветите срещу светителя продължавали, противниците му го обвинявали пред местния княз, че Методий открито изобличава неговия нечист живот, на римския папа внушавали, че Методий иска да откъсне от неговия диоцез Моравия и Панония, а в Цариград изпращали съобщения, че Методий много бил приближен на римския папа.
Поради това великият светител трябвало вече в преклонна възраст навсякъде лично да се явява и да изобличава нанасяните клевети. Накрая враговете успели да го хвърлят в затвора за две и половина години, откъдето бил освободен със заповед на папа Йоан VIII.
Независимо от борбата с ожесточените врагове свети Методий продължавал своето дело на славянски равноапостол. Той оставил като скъпоценно наследство превода на всички канонически книги на Свещеното писание и превода на църковноправния сборник "Номоканон". Свети Методий Славянобългарски починал на 6 април 885 г.
Източник: в. "Стандарт"