Почивките това лято на морето били договорени преди две години
Няма криза в българския туризъм. Това е процес, който не може да се повлияе от фалшиви новини – замърсено Черно море, бродещи мини, кръвожадни акули, цъфтящ планктон или жадни крави, които пият вода от басейните на хотелите ни, тъпчат моравата и стряскат почиващите.
Това каза в интервю за БТА директорът на Института за анализи и оценки в туризма Румен Драганов, потърсен за коментар във връзка с началото на активния туристически сезон по морето и ефектите от потока от информация за евентуалното отражение на разлива на язовир "Нова Каховка" в Украйна върху Черно море.
Няма никаква заплаха за българското Черноморие и никога не имало такава, а става дума за сезонни местни публикации, ако разгърнем вестниците преди десет-двадесет години, ще открием подобни "стряскащи заглавия" и оплаквания за липса на туристи в началото на сезона, коментира експертът.
Според Драганов на туризма не се отразява и информацията за лошото време, и стряскащите новини. Имахме години, в които от хотели по морето в България бяха евакуирани с хеликоптери туристи заради речни разливи, и нямаше отлив на гости, спомня си Драганов. Дори ситуацията около Чернобил не повлия на българския туризъм и не бяха спрени чартърни полети от Великобритания и други държави, не се отразиха и спекулациите, че радиационен облак е минал през България, защото чуждестранните медии и туроператори много добре бяха информирани, че тогава той се беше насочил на север, разказа експертът.
По думите му туризмът е изключително стабилен като организация, защото това е многомилиарден бизнес. Не може фалшиви новини от типа "замърсена вода в Черно море" да доведат до многомилиардни загуби на авиопревозвачите, туроператорите, хотелиерите и ресторантьорите, а пък тези фалшиви новини не могат да засегнат и туристите, защото те са наясно, че заради измислени писания няма да могат да си възстановят внесените депозити за почивки, коментира експертът. Единственото, което може да се отрази на българския туризъм, е качеството на продукта по цялата верига на туризма, заяви Драганов.
Българският туризъм е в процес на развитие, започва веднага след Втората световна война със създаването на "Балкантурист" през 1948 г., изграждането на големите ни туристически курорти в периода 1957-1977 г., напомни Драганов. Българският туризъм посреща демократичните промени с около 330 хотела, голяма част от които са по морето, преминава през презастрояването в периода 2004-2018 г., като през миналата година се достигат около 24 000 места за настаняване в страната. Днес борят на леглата, които се предлагат за туризъм по българското Черноморие, надхвърля 1,5 млн. В цялата история на българския туризъм непрекъснато е имало фалшиви новини, които обаче не са попречили на възходящото му развитие и на приноса му в БВП на България, който достига до 12-12,5 на сто, коментира Драганов.
Румен Драганов напомни, че самата организация на туризма предполага, че тази година вече се сключват договорите за 2025 г. – сега се договарят летателните капацитети и съотношението на необходимия леглови контингент, а записванията за бъдещите почивки за 2025 г. ще бъдат обявени съвсем скоро. За 2024 г. процесът на договаряне вече е приключил и се предлага на пазара. В този смисъл експертът посочи, че почивките това лято са договорени преди две години и изтъкна, че процесът не се влияе от локални писания, каквито между другото има във всяка една страна дестинация. Не може да бъде основание за отказ от пътуване и връщане обратно на туристите на парите за внесения преди една година депозит на основание "страх", коментира експертът. Няма никакви доказателства за каквото и да било замърсяване на Черно море и няма съд, който да присъди връщането на сумите с това основание, заяви Драганов.
Хотелиери алармират за масова психоза и отказ от резервации по Черноморието
Процесите в туризма обясняват и факта, че за България сезонът по морето в края на май и началото на юни е нисък и винаги е бил такъв, единствено англичаните влизат по това време в морето, защото те не се впечатляват, че температурата на водата е 17-19 градуса, припомни Драганов. В средния сезон, който започва от 15 юни и продължава до 15 юли, и също от 1 до 15 септември, има винаги увеличаване на броя на пристиганията на туристи, но заетостта е под 30 процента и това е всяка година, включително така ще бъде и през тази, каза експертът. Високият сезон, който започва след 15 юли и продължава до 31 август, също има своите вълни – августовската дупка след 5-7 август, когато има лек спад на туристите, каквато се наблюдава и след 21 август. Тази тенденция ще се повтори и тази година, отбеляза Драганов.
България приключва първата половина на годината с 1 млн. повече туристи, влезли в страната спрямо същия период на предпандемичната 2019 г., когато общият им брой е бил 4,8 млн. Като цяло за годината също се очаква да надхвърлим броя на посетителите, влезли в страната през 2019 г., когато те са били 12,5 млн. и очакванията са 2023 г. да приключи с над 13 млн. посетители.
Прогнозите за това лято (май-октомври) са по морето да има около 3,2 млн. чужденци и близо 5 млн. българи, каза експертът. През юли и август не се очаква да има намаление на броя на туристите, допълни Драганов, като акцентира върху данните за ръстовете на пристиганията на чуждестранни туристи на Летище Варна, които са 11 процента повече за първите шест месеца на 2023 г. спрямо същия период на 2019 г. На летище Бургас темповете не надхвърлят тези през 2019 г., но се отчитат значителни ръстове от 19 на сто спрямо 2022 г. Драганов посочи, че положителните темпове на пристиганията в България се отнасят и за останалите видове транспорт.
Това показва, че процесите в българския туризъм се развиват с положителен знак и те не се обръщат с изключение на пандемичните години. Но дори и с тази негативна тенденция на свиване на потреблението по "Теорията на пружината в туризма" потенциалът на сектора се запазва и през пандемични години, за да се разгърне в периода след отшумяването на здравната криза, защото не говорим за катастрофични последици - земетресение, пожар, война и разрушена туристическа инфраструктура, а за пълното запазване на еластичността на пружината, обясни експертът.