Подценява ли се проблемът с качеството на въздуха в затворени помещения 

Проблемът с качеството на въздуха в затворените помещения доста се подценява и никой не говори за това, а същевременно ние прекарваме 70-80% от времето си в затворени пространства. Това каза инициаторът на кампанията "Знаеш ли какво дишаш?“ Христо Атанасов в предаването "Човекът на фокус“ на Радио "Фокус“. 

Кампанията има за цел да изследва замърсяването на въздуха в затворени помещения. Шест града са включени в инициативата за измерване на качеството на въздуха в класните стаи – София, Пловдив, Враца, Монтана, Горна Оряховица, Русе. "Някои от администрациите припознават кампанията – Враца, Монтана, Пловдив. Когато общината се ангажира като партньор, канят директорите на училищата и се получава много по-лесно“, обясни Христо Атанасов.  

Във Враца 15 детски градини и 5 училища са част от инициативата и имат по един датчик в класна стая като стартов тестов етап. "Когато ние правихме първите стъпки в Русе, дарихме 130 сензора на три училища и една детска градина и ги направихме изцяло. Сензорите измерват температура, влажност и въглероден диоксид. Това са трите основни параметъра, които показват микроклимата на едно затворено помещение. Могат да се мерят и много други неща, но тези параметри са напълно достатъчни“, обясни Христо Атанасов.  

Оптималната температура на затворено помещение е от 19 до 23 градуса. "Това е температурата, в която сме и продуктивни, и здравословни. Температура под 18 градуса е предпоставка да загубим имунитета си, а високата температура над 24 градуса източва силите ни. Високата температура също предразполага развитието на вируси. Температурата трябва да се управлява активно, най-добре с автоматизация“, смята той.  

Освен стандартното замърсяване в затворени помещения, което идва отвън, замърсител се явяваме и самите ние, дишайки и издишайки и използвайки кислорода. "Увеличението на въглероден диоксид в затворено помещение показва намаляването нивата на кислород. Другото, с което замърсяваме, вече пряко, са вирусите. Някои от тях са не по-малко опасни от COVID-19“, отбеляза Христо Атанасов. 

Особено висок риск от разпространяване на вируси има в училищна среда, тъй като вентилацията там не е добра, а контактите са много. При липса на кислород човек губи продуктивността си до 65% от възможностите си. "Стандартната среда в училище е такава, че децата използват 1/3 от когнитивните си способности“, посочи той. 

Според него решаването на тези проблеми могат да се случат чрез финансиране с европейски средства.