Подуправителят на БНБ заговори за вдигане на ДДС и подчерта, че инфлацията се пренася върху заплатите

Инфлацията се пренася върху заплатите и в България е видимо, че това се случва. През първото тримесечие заплатите растат с 0,4 пр. пункта по-бързо от инфлацията, което означава, че тече много бърза индексация и тя е основно в частния сектор. Това казва Калин Христов, подуправител на БНБ, ръководещ управление "Емисионно“, в интервю, публикувано в списание BGLOBAL.

По думите му веднъж формирана, подобна спирала много трудно може да бъде прекъсната особено в икономики като българската, където има значителен недостиг на работна сила.

"Видимо траекторията на публичните финанси е неустойчива, както се видя от прогнозата на финансовия министър. В тази ситуация вариантите не са много – или трябва да се съкратят разходите, или да се увеличат данъците. Най-лесно е да се съкратят инвестиционните разходи, но в дългосрочен план това не е добра идея, защото потиска потенциалния растеж на БВП“, посочва Христов.

"Ако се повишат данъците, въпросът е кои данъци. Подоходните и корпоративните данъци не е разумно да се повишават заради свиващата се работна сила и по-малка склонност хората да работят. Ако се увеличи цената на труда през данъците, тя отива обратно в инфлацията, така че това няма да реши проблема. Увеличаването на корпоративния данък също не би било добро решение, при положение че голяма част от инфлацията се създава от ограничено предлагане. Ако облагаш повече капитала, инвестициите ще намалеят още повече. И без това частните инвестиции в България са отрицателни в последните няколко години“, обяснява подуправителят на БНБ.

По думите му най-разумното е да се увеличи данъкът върху потреблението (ДДС), защото има много високо търсене. Но, според него, тази мярка няма да е популярна и веднага трябва да се реши въпросът с уязвимите социални групи, които ще бъдат засегнати. Освен това временно ще се създаде инфлация, защото цените ще скочат през данъка, но след една година този ефект ще изчезне, допълва Калин Христов.

Той признава, че е очаквал да има по-бърза и значителна реакция от банките още през април-май да забавят кредитирането, но те не го направиха. През юли в данните вече се вижда известно забавяне. Според мен това забавяне ще се ускори, а и ние вероятно ще предприемем и други мерки с този буфер, казва подуправителят на БНБ.

През февруари Европейският съвет за системен риск предупреди за уязвимости на пазара на жилищни имоти у нас. Излиза, че високият размер и ръстът на ипотечните кредити заедно с надценените жилища завихрят негативна спирала, която може да създаде сериозни проблеми. В отговор БНБ взе мерки много преди Европейският съвет за системен риск да излезе с предупреждение.

"Още миналия септември БНБ повиши антицикличния капиталов буфер с 0,5%. През декември 2021 г. го повишихме с още 0,5%, а на 29 септември т.г. определихме нивото му на 2% (приложими от четвъртото тримесечие на 2023 г.), което означава, че изискваме още повече капитал от банките за тези експозиции. Но цялата тази динамика е следствие на ултрастимулираща политика на ЕЦБ и отрицателните лихви, които заливат с ликвидност не само страните в еврозоната, но и тези извън нея. От това следва спекулативното търсене на кредит, който финансира покупка на жилищни сгради и потребление“, отчита Калин Христов.

Относно инфлацията той е категоричен, че това явление не е временно. "Колкото по-рано престанем да се заблуждаваме, толкова по-добре за всички. Второ, колкото по-бързо вземем мерки с увеличение на лихвите, толкова по-добре. Трето, колкото по-бързо рационализираме фискалните стимули, толкова по-добре за фискалната устойчивост, тъй като процесът на овладяване на инфлацията няма да е кратък. А геополитическите сблъсъци само увеличават несигурността колко дълъг ще е този процес“, допълва подуправителят на БНБ.