ПТП-то не беше причинено от моя автомобил, а от автомобила на столична община. Местопроизшествието беше на удължен десен завой, настилката беше заледена и заснежена, не беше опесъчено и нямаше маркировка на пътното платно. Управлявах колата си със съобразена скорост 25-30 км/ч, непосредствено преди завоя намалих скоростта. Автомобилът на Столична който се движеше зад мен, без да спазва необходимата дистанция предвид пътната настилка, не намали достатъчно скоростта и ме удари в задната част на автомобила.

Заради инерцията и заледения участък колата на столична община, след като се удари в задната част на автомобила ми, продължи по инерция и повреди цялата дясна част на автомобила ми, след което колата на столична община се блъсна в дърво, непосредствено преди скален склон, висок около 3-4 метра. След като се случи сблъсъка, уведомихме КАТ за ПТП-то, те дойдоха около час след това. Полицаите в автомобила на столична община и катаджиите в новодошлия автомобил на КАТ са колеги и изглежда, се познаваха, защото ясно си личеше, че не се виждат за пръв път. 

Обяснявах на катаджиите как колата ме блъсна в задната част на автомобила ми, следствие на несъобразената им скорост, заледения участък и неспазването им на дистанция. Органите на КАТ не ми позволиха да докажа правотата си като потърпевш, защото се познаваха и имаха лични взаимоотношения с полицаите в автомобила на столична община и ми съставиха акт като виновник за произшествието. 

Няма как аз да съм управлявал автомобила си с несъобразена скорост и да бъда виновен за настъпилото произшествие, след като съм блъснат отзад. В автомобила си имах три лица, които са свидетели на ПТП-то. Резултат: съставен ми е акт за управление с несъобразена скорост, а моят автомобил е ударен отзад. Оставам коментарите и умозаключенията на вас. Нека Бог закриля нашата чиста и свята държава и още повече нашите неопетнени органи на реда, които ни закрилят и пазят!