Половината българи смятат, че държавата е виновна за всичко

Оказва се, че три десетилетия след началото на демократичните промени в България близо половината (46%) от обществеността у нас е склонна да се съгласи, че държавата е виновна за повечето проблеми в живота ни. До този извод стигат изследователи от "Галъп Интернешънъл" в ново проучване, поръчано от БНТ, посветено на отношението към някои обществени авторитети, държавата, религията и общественото мнение.

Нараства броят обаче на хората, които не отдават неуспехите си на държавата - до 42%. Изследователите коментират, че по-голямата част от тези хора са сред младото население - на възраст между 18 и 25 години или иначе казано - тези, родени след преломната 1989 година.

"Така обществото ни е на практика разделено на две половини по въпроса виновна ли е държавата за повечето проблеми в живота ни. Вероятно, с възрастта нарастват и поводите да виним държавата, а и обективната вярност на това обвинение", констатират експертите от "Галъп".

Оказва се, че българите в мнозинството си смятат, че най-важно е нещата в живота да са справедливи, а не винаги точно по закон. На това мнение са цели 68% от респондентите в проучването.

19% пък казват, че това твърдение не се отнася за тях, а останалите 13% не могат да преценят.

Интересни са резултатите на въпроса дали обществено мнение има значение за нас. Данните показват, че за над половината от българите то е важно - 57% 57% от запитаните пълнолетни българи споделят, че обръщат внимание на мнението на околните за тях, срещу само 38% твърдят, че то не е от значение.

"Оказва се, че мнението на околните е важен обществен регулатор за всички възрасти – дялове от над 50% определят общественото мнение като важно и сред най-младите и сред най-възрастните. Все пак, до голяма степен очаквано, по-възрастните респонденти изразяват в по-голяма степен съгласие с твърдението, че мнението на другите е важно за тях. По-младите изглежда (още) не мислят така", обобщават данните експертите.

Другият фактор в изследването - отношението ни към Църквата, показва, че на  фона на останалите институции у нас, Църквата се ползва със сравнително високи нива на доверие.

"След кратки колебания и кризисни моменти, породени от различни скандали, свързани с някои духовници у нас, след избора на патриарх Неофит през 2013 г. доверието в църквата се запазва на нива между 40 и 50% и като цяло е трайно по-високо от недоверието", коментират от "Галъп".

Предишни изследвания на "Галъп интернешънъл“ показват, че хората свързват Църквата и с редица хронични проблеми, като връзки с бизнеса и луксозен живот на духовници, липса на достатъчно близка до ежедневието на хората дейност, намаляване на ролята на религията в съвременното общество, принадлежността на висши духовници към бившата Държавна сигурност и др.

Вероятно, негативно влияние върху образа на Църквата оказва и дейността на секти, ролята на атеистичното управление в близкото минало, липсата на добре подготвени духовници, липсата на достатъчно уважение към църквата от страна на активни части на обществото и др. 

Естествено, предупреждават експертите, винаги когато става дума за доверието в Църквата, трябва да се има предвид и фактът, че в страната ни живеят представители на различни вероизповедания, както и че определящата роля на религията в редица европейски общества постепенно намалява – включително и в нашата страна.

"Все пак, към този момент Църквата се оказва, сред обществените регулатори, в които (макар и с колебания) българите имат най-голямо доверие, поне в сравнение с държавните институции", категорични са изследователите от "Галъп Интернешънъл".