Помпозно предложение на СДС: Българският парламент да се раздели на камари
Ще цитирам един голям френски политик Реймон Бар, който беше премиер министър на Франция по време на Жискар д'Естен. Той казваше така: "Когато нещо е зле, винаги може да го влошим. "Така че ние това правим много успешно в България. Това каза в аудиокаста на "Фокус" "Това е България" главният секретар на Съюза на демократичните сили Илия Лазаров.
"Сегашната Конституция беше относително силово наложена във Великото Народно събрание от бившата Комунистическа партия, респективно в последствие Българска социалистическа партия, която имаше мнозинство във Великото Народно събрание, заедно с някои от нейните сателити и с част от хората, които в последствие преминаха в БСП. Но това бяха едни естествени процеси в онези години. Към онзи момент Великото Народно събрание генерира тази Конституция. Тя в общи линии не е добра Конституция, но даде един относително спокоен дълъг период на управление на държавата. Но тя има сериозни нужди от ремонт", каза Лазаров.
По думите му, през 1998-1999 година покойният Евгений Бакърджиев е говорел много упорито за второ ниво на местното самоуправление, и ако не го е бил махнал Иван Костов, най-вероятно е щял да реализира тази именно децентрализация. Децентрализацията на местното самоуправление винаги се спъва от финансови министър, който и да е той, без значение: ляв, десен, зелен, и т.н., по простата причина, че това намалява неговата власт. Това намалява и централната власт на правителството, през което то контролира общините, смята още Лазаров.
"В момента данъците се събират от общините, но всичко отива в централната власт, след което се преразпределя и правителството дава с постановление на дадена община или на друга не дава. И затова в момента даже имаме и такъв казус, защото всичко зависи от финансовия министър и от правителството на коя община ще има, на коя няма да има. Респективно различните общини са от различни политически сили и кметовете ако не се харесват на централната власт, не получават нищо. Докато ако се отиде на европейския модел – винаги съм бил привърженик на френския модел на управление в много отношения, франкофон съм и френски възпитаник, там имаме именно тази децентрализация, т.нар. "региони“", каза Илия Лазаров.
Той обясни, че в България са били обособени 6 икономически региона, малко така повече отколкото трябва. Реално България може да бъде шест, може да бъде и четири икономически региона. София си е отделен самостоятелен регион сам по себе си, тъй като има голяма концентрация и на икономика, и на население в столицата, която е една аномалия в Европа като столица. Никоя столица не се състои от такава голяма периферия, включително вътре в самата Столична община има три-четири града: Банкя, Нови Искър и т.н., има 20-30-40 села, язовир Искър също влиза в Столичната община.
"Една Атина, която е огромен мегаполис, самата Атина, административната Атина е 700 000 души, и тя се ограничава в един център. Другото са отделни общини, много по-лесни за управление. А това цялото генерира един регион. Париж е по същия начин: Париж административният е около 1.5 милиона, почти 2 милиона, малкият, ограничен от Периферика – околовръстният път, всичко, големият регион обаче се нарича Ил дьо Франс, който е регионът. И този регион, големият регион Ил дьо Франс си има своя регионален парламент, assemblée régionale както му казват на френски, със своя председател и своето правителство. Данъците се събират отдолу нагоре и при всеки остава съответния данък, а държавата единствено допреразпределя там, където по-малко е икономическото развитие да подпомогне по-слабо развитите региони. Това именно пречи на обезлюдяването. И това второ ниво на местно самоуправление е много важно да го има и да влезе именно в Конституцията", смята още Илия Лазаров.
"Една от нашите препоръки, желания за тези промени, които не са конюнктурни, те са свързани с една дългосрочна визия за България, една от нашите препоръки е именно парламентът да се раздели на две камари. Това не е самоцел, не е за да имаме Сенат примерно, или Съвет на старейшините, или както искате го наречете, това е с цел първото четене да се гледа в едната камара, второто четене се гледа в другата камара от други хора. Създава едно спокойствие, един баланс на властите. Едната камяра, Долната, се избира през 4 години, е нашето предложение, а другата камара се избира за пет години, но никога не съвпадат двете дати на избиране на двете камари. Така, че те представляват различна снимка на обществената нагласа в различни периоди от време и взаимно се контролират", съобщи Илия Лазаров.
Второто предложение на СДС е Горната камара да се избира мажоритарно на принципа на избирателните райони. В момента в България има 31 избирателни района, което означава по двама народни представители, сенатори или старейшини на регион, мажоритарно избрани по определена система, те представляват съответния регион. И тогава вече второ четене тези мажоритарни избрани народни представители, независимо дали са от партии или от индивидуални хора, личности от региона, уважавани по една или друга линия, те ще гледат регионалния интерес, ако искат да бъдат преизбрани. И ще има баланс между централните интереси на централната власт и на политическите парти, и на съответните региони.
Другото, което СДС категорично предлага в годините, това е президентът на Републиката да се избира именно на общо заседание на тези две камари: Долната и Горната.
"Ако приемам, че Горната е 62-ма души, Долната нормално би било да бъде между 120 и 160 човека – въпрос на преценка. Ако е 160 човека, ще се запази сегашната пропорция от 240, ако е 140-120, ще се намалят бройките. Въпросът е да се прецени колко е необходимо наистина, за да мога да работят ефективно комисиите. И съответно като се избират народни представители, да има необходимата квалификация на тези хора, които са вътре. Да има съответно доста юристи, да има икономисти, да има лекари, да има учители", добави Илия Лазаров.
Цоня СЪБЧЕВА