Посочиха кои области в страната са били най-активни на "Черния петък"

Българските потребители са били с нагласата да си купят от наскоро провелата се кампания "Черен петък" предимно конкретни, необходими за тях стоки при по-изгодни условия. Същевременно се очертава разлика от пет пъти между реална и психологическа покупателна способност. Анализът е на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов в предаването "Свободна зона" по ТВ "Европа".

"Оказа се, че по публикувани в медиите данни в крайна сметка са похарчени от българските потребители в рамките на тази кампания около 250 млн. лв. Ако вземем онези 45% от българите, които в предварително представително изследване бяха декларирали, че ще си купят нещо от нея, вземем числото 410 лв., което беше посочено също в рамките на това проучване като средна сума, която са склонни да похарчат, но пък после вземем тези 250 млн. лв. и ги разделим на половината от активните български граждани, ще видим, че реалното число е около 80 лв. на потребител", изчисли Маргаритов въз основа на данни от проучвания по поръчка на голям електронен магазин и една от най-големите платформи за онлайн търговия у нас. Той коментира, че тук се откроява разликата между реалната и психологическата покупателна способност.

"Хората искат да си купуват неща, които по-скоро са им потребни и подхождат прагматично, разумно, правят си планове, но невинаги тези планове могат да бъдат реализирани", допълни анализа си той. И посочи възможни причини за разминаването между планирано преди кампанията потребителско поведение и реално случилото се по време на нея: хората не са открили търсеното от тях, намалението е било по-малко от очакваното, появило се е нещо непланирано и т.н.

На въпрос на водещия Георги Коритаров дали намалението, някаква атракция или стремежът да се докоснат да световна практика е водещ критерий за потребителите да се включат в кампанията Маргаритов посочи, че около 55% от включилите се активно в кампанията "Черен петък" заявяват, че ще пазаруват нещо, което са планирали и за чиято цена са следили известно време преди това. Според него тези хора са информирани, добре подготвени и трудно биха могли да бъдат заблудени от едно от най-често срещаните нарушения по време на такива кампании – изкуственото завишаване на цената преди началото на кампанията или посочване на измислена цена за периода преди намалението.

Маргаритов допусна, че е възможно част от деклариралите, че ще похарчат 400 лв. на "Черния петък" да са чакали цяла година да си купят желаното на по-добра цена. В този ред на мисли той отбеляза, че по-малките области, включително тези с по-слабо икономическо развитие като Монтана и Разград, например, са сред най-активно търсещите в Интернет намаления по време на "Черния петък". Данните са извлечени от Google Trends и са актуални към момента на приключването на кампанията "Черен петък".

Според председателя на КЗП потребителската култура на българина се повишава, но предстои още път до изравняването ни с държавите с по-дълги пазарни традиции. Той цитира проучване на Европейската комисия, според което 95% от гражданите на Финландия заявяват, че познават потребителските си права и ги упражняват. "При нас това число е 55%, но в последните периоди този процент е нараснал. Преди пет години при подобен сондаж е било с около 10% по-ниско", посочи Маргаритов. "Темата за потребителската защита стана разпознаваема най-вече особено през последните две-три години, когато ние всячески се опитваме с различен тип инициативи, освен да осъществяваме дейността си на контролен орган, да реализираме редица информационни кампании, които да кажат на нашите потребители, че могат да се обръщат към институциите. Резултатът е, че трайно в последните три години жалбите и сигналите се увеличават, като това не означава, че нелоялните търговски практики нарастват, тъй като в много от случаите хората се обръщат към институцията и само за съвет как да постъпят в конкретна ситуация", завърши Маргаритов.