Правителството одобри Националния средносрочен фискално-структурен план на Република България за периода 2025 - 2028 г.
Със свое решение правителството одобри Националния средносрочен фискално-структурен план на Република България за периода 2025 - 2028 година, съобщиха от Министерски съвет. Националният средносрочен фискално-структурен план се изготвя въз основа на правилата на реформирания през 2024 г. Пакт за стабилност и растеж (ПСР) - нормативната рамка за координация на националните фискални политики на държавите-членки на ЕС.
В съответствие с измененията на ПСР разработването на Плана отменя необходимостта от подготовка на Конвергентна програма и Национална програма за реформи на Република България.
Планът е разработен за хоризонт от четири години и обхваща периода 2025 - 2028 г. включително. Документът разписва визията на българските власти за фискалната политика, структурните реформи и инвестициите на страната ни в средносрочен период, необходими за насърчаването на стабилни публични финанси и постигането на устойчив и приобщаващ растеж посредством реформи и инвестиции.
Предвиденият набор от реформи и инвестиции адресира ключовите препоръки на Съвета на ЕС относно икономическата, социалната, трудовата, екологичната и енергийната политика на България за периода от 2019 г. до 2024 г., както и отразява приоритетите, заложени в Плана за възстановяване и устойчивост на Република България и в Споразумението за партньорство.
Тези реформи и инвестиции ще допринесат също така и за изпълнението и на общите приоритети на ЕС- за справедлив екологичен и цифров преход, за социална и икономическа устойчивост, за енергийна и отбранителна сигурност.
Фискалната политика в средносрочен период е насочена към спазване на референтните стойности за дефицита и дълга съгласно правото на ЕС и Закона за публичните финанси. Запазването на устойчивостта на бюджетната рамка в контекста на ангажиментите на България както по линия на ПСР, така и във връзка с целта и за членство в еврозоната, остава приоритет на фискалната политика и в следващите четири години. Дългосрочната устойчивост на публичните финанси е и с цел повишаване на доверието и създаване на предвидима инвестиционна и стопанска среда.
Фискалният план ограничава растежа на нетните публични разходи, гарантирайки поддържането на дефицита под 3% от БВП и дълга под 60% от БВП в средносрочен план.