Вижданията на социалните партньори за компенсациите остават различни. Според КНСБ увеличение на минималната работна заплата на 270 лв. е компромисен вариант, но най-разумното увеличение е на 290 лв. Профсъюзите настояват увеличението да е от първи юли и да не се отлага за септември.
Според работодателските организации няма икономически причини за увеличение на минималната работна заплата. Предприемачите се притесняват, че повишаването на минималната работна заплата ще повлече нагоре и другите възнаграждения. От Търговско-промишлената палата са изчислили, че тази мярка ще натовари държавния бюджет с 8 милиона лева и ще струва допълнително на частния сектор почти 45 милиона лева. Трябва да има секторен подход, настояват от Стопанската камара.
От Асоциацията на индустриалния капитал настояват за еднократно стимулиране на хората, а не за повишаване на заплати и пенсии. В противен случай много фирми ще бъдат изправени пред тежки решения. Ще се повишат и всички плащания, които са вързани към минималната работна заплата. Ще спечелят обаче политическите партии, тъй като тяхната субсидия също е вързана към най-ниската заплата.
За пенсионерите предложението на държавата е пари да получат от първи септември само самотните възрастни - около 700 хиляди души. В момента добавката за починал съпруг е 20 процента от пенсията на починалия и ще стане 27 на сто. Така минималният размер на този бонус ще се увеличи с 9 лева, а максималният с 46. КНСБ и КТ "Подкрепа" не са съгласни и настояват компенсация да получат всички пенсионери, а не само тези с починал съпруг. Вероятно днес държавата ще консултира и предложението си как да се опростят лихвите на 5-те хиляди майки, получили неправомерно обезщетения за гледане на малко дете.