Председателят на организацията Васил Велев подкрепи предложението с данни за държавите в Европейския съюз - според тях доходите на работещите в държави без регламентирана минимална заплата са 1,6 пъти по-високи от тези в държавите с такава заплата, а безработицата е 1,4 пъти по-ниска.
Бизнесът потвърди позицията си, че у нас доходите растат по-бързо от производителността на труда. Пример за това е минималната заплата, която със заложеното ново увеличение на 510 лева ще е нараснала двойно за последните четири години, а икономиката е пораснала в пъти по-малко, посочиха от организацията.
Според Васил Велев ръстът на минималното възнаграждение изпреварва повишението на производителността и на средната работна заплата. Така нискоквалифицираният труд е надценен, което демотивира хората да търсят квалифицирана работа. Ако от догодина минималната заплата стане 510 лева, със средно 12 процента клас за прослужено време, нейната стойност достига 571 лева.
"Сравнете я сега със средната заплата, например в област Видин или със средната заплата в хотели, ресторанти, охранителна дейност, текстил и облекло. Ще видите, че тя се доближава до средната", посочи Велев.
Друг аргумент в полза на отпадане на минималната заплата е ситуацията в европейските държави, в които няма административна намеса за този доход.
"Половината от трудещите се в ЕС, се трудят в държави, в които няма минимална работна заплата и там средната работна заплата е с над 60% по-висока", посочи още той.
От бизнеса предлагат и други мерки за осигуряването на работна сила и развитие на икономиката - висшистите, завършили университет у нас, да бъдат задължени да работят в България за определен период, а държавата да улесни достъпа на чуждестранни работници до трудовия пазар, който има нужда от средни специалисти.