© Impact Press Group

"Количеството жени във фертилна възраст са намалели", обясни доц. Христова. Става дума за жените, които мога да раждат, а те са на възраст 15-49 г.

Според специалистите планирането трябва да бъде с 20 години напред, тоест да се предвидят политики, които да стимулират българите да имат повече деца.

Според доц. Христова семействата у нас сравняват доходите си с минималните доходи на родителите си и едва след като са минали този праг, се решават да имат поколение. За 1 година ражданията у нас са намалели с около 1600, уточни д-р Стаменов.

В родопското с. Црънча например много от работоспособните мъже и жени са заминали за Англия и Гърция. Децата им се отглеждат от баби и дядовци, а бебета проплакват много рядко.

Момиче на 12 г. разказа, че баща му ходи от 5 г. в Англия, а с майката са за постоянно там от 2-3 месеца. Дядото гледа двете дъщери в семейството. Майката на малкия Огнян пък е в Италия.

По думите на кмета на Црънча хората от селото получават по 50 паунда на ден на Острова. Бавно и полека те изтеглят и децата си към чужбина. Мнозина от местните хора ще заминат в началото на май на гурбет и не възнамеряват да гласуват на предстоящите избори.

Преди година жителите на Црънча, което се намира на 2 км от границата с Гърция, обявиха, че искат да се присъединят към съседите ни - в знак на протест, че семейните им земи не са реституирани и не са върнати на собствениците след промените преди 20 години.

Трябва да има агенция или министерство за майчинството. Трябва да се борим с този проблем и това да е основна стратегия, предложи д-р Стаменов.

Източник: btv