© Impact Press Group

Уважаеми сънародници,
българи,

Много са поводите за гордост в нашата 13-вековна история, не малко са и честванията. В повтарящата се рутина на тържества и юбилеи, често патосът расте, само за да съживи едно утихващо с годите вълнение от събитието, което честваме.

Защо обаче Априлското въстание започнало във вашия град е и ще остане повод за вечна и неподправена гордост на българите. Всъщност, то не беше първото, нито в петвековния мрак на робство, нито в цялата ни история. То не беше и най-масовото, то не беше и увенчано с военен триумф и въпреки това, то остави на колене една империя. На изумителните зверства на поробителя, българинът противопостави една нова самоличност - самоличността на един европейски народ, които беше разбрал, че думата "свобода" се пише с кръв, че свободата не се получава, а се взима, защото Левски, с гениално прозрение беше казал: "Който ни освободи, той ще ни пороби!".

Десетилетия по-късно, вдъхновени от същата решимост, с която бе написана априлската епопея, българите от Македония ще възкликнат: "Тирани, чудо ще направим! Ний чуждо иго не търпим, в своята кръв ще ви удавим и пак ще се освободим"!

Всеки, които проповядва, че историческата и политическата съдба на България се диктуват само и изключително от волята и поведението на великите сили, от волята на големите, на значимите в международната политика, трябва да се върне към неуморните и саможертвени усилия на апостолите от Българския революционен централен комитет. Трябва да си припомни смелостта на българина да излезе с черешови топчета срещу оръдията на турската редовна армия. За разлика на съседните нам държави, национално-освободителното движение в България не се заражда с помощта и съдействието, на която и да било от тези велики сили. Факт е!

Априлското въстание далеч не беше първото срещу Империята на нашия Балкански полуостров. Преди нас въстанаха и сърби и гърци. Бойците от българската легия се биха на Белградската крепост, в гръцкото въстание участваха хиляди, десетки хиляди българи, с конни и пеши дружини, предвождани от Хаджи Христо Вулгарос, от Гого Войвода и от други. Рамо до рамо с гръцките въстаници застанаха множество западноевропейци, дори самия Байрон, край Наварим се стече флотът на цяла цивилизована Европа.

Ние, българите, обаче бяхме сами! Сами бяхме в Копривщица, сами бяхме в Батак, сами бяхме в Перущица! Сами бяхме през април 1876-та, сами бяхме и на Илинден 1903-та година! И това прави нашия подвиг огромен. Това е гаранцията, че независимо от междуособиците, от калта на политическите интриги днес, у нас има нещо твърдо, има един жив въглен на достойнство и гордост, който гарантира, че България ще пребъде.

Ние не сме малка нация, никога не сме били, няма и да бъдем. Ние трябва да си повярваме и да потърсим своите герои, онези, които днес могат да ни водят достойно, така както са го правили едни съвсем обикновени хора, тук в един необикновен исторически момент преди 137 години! Обикновените хора, които днес с гордост определяме, като нашите национални герои!

Честит Празник!