Президентът срещу партиите и правителството – нестихващият конфликт

Близо два месеца страната се управлява от правителството на Николай Денков и Мария Габриел. Това сложи край на серията служебни правителства, които през последните две години стояха начело на изпълнителната власт, с едно прекъсване от седем месеца, докато на власт бе кабинетът на Кирил Петков. През останалото време президентът имаше възможността да назначи двамата най-дълго управлявали служебни министър-председатели – Стефан Янев и Гълъб Донев.

През тези две години отношенията между партиите и президентската институция се изостриха. Държавният глава се разграничи от "Продължаваме промяната“, които през 2021 година той създаде и които го подкрепиха в кампанията му за втори президентски мандат. Радев първо нарече Кирил Петков и Асен Василев "шарлатани“, а при връчването на папката с мандата на Николай Денков, с който именно беше създаден кабинетът "Денков – Габриел“, каза, че е "нецелесъобразно“ да го прави.

Отношенията между президента и останалите политически сили също не са много по-добри. През тази седмица държавният глава обвини съпредседателя на "Демократична България“ Христо Иванов, че се "прегърнал със задкулисието“ и че "слугува“ на Борисов и Пеевски, срещу които първоначално се е борил. Темата около пристанището в "Росенец“ и концесията на "Лукойл“  доведе до това, че Радев хвърли отговорността върху ГЕРБ за това, че по времето на кабинета "Борисов 1“ е била дадена концесията с давност от 35 години. Борисов отвърна с това, че на Радев му е "харесало да управлява еднолично“, а сега "трудно прикрива разочарованието си, че има редовно правителство“.

Критики към държавния глава идват и от Българската социалистическа партия, която бе тази, която издигна през 2016 Румен Радев за президент. Корнелия Нинова каза, че Радев е "източник на агресия“ и също застана зад позицията, че му се "усладила служебната власт“, а сега ще се опитва да саботира правителството.

"Възраждане“ също не пропуснаха да се изкажат срещу Радев. Костадин Костадинов нарече президента "страхливец“, тъй като не насрочил дата за реферндума за лева, който бе отхвърлен от Народното събрание.

Радев и правителството

Няма как да не забележим промяната в отношението на президента към редовната власт. В деня на избирането на кабиента президентът си тръгна по време на химна и не остана за клетвената церемония. Разбира се, това повдигна много въпроси, но и бе категоричен знак за това какво ще бъде поведението към кабинета. По-късно, по време на церемонията на предаване на властта, стана ясно, че всички заместник-министри са били освободени от постовете си.

Новият премиер Николай Денков не видя причина за това действие, тъй като по думите му това е своеобразна пречка за приемствеността във властта. Гълъб Донев обаче мотивира подписаната от него заповед за освобождаване на заместник-министрите с обяснението, че това е нормална практика.

Кабинетът на Николай Денков и Мария Габриел бързо изтласка Радев. На срещата на върха в НАТО отиде министър-председателят, а не президентът.

Преди това, след като стана ясно, че Зеленски ще дойде в България, стана ясно, че визитата е била инициирана от кабинета, а на от президентството.

Позицията спрямо войната в Украйна

Може би най-горещата тема в последните седмици е позицията на президента спрямо войната в Украйна. По време на срещата със своя украински колега Володомир Зеленски Радев избяга от думата "война“, а използва "конфликт“. Откритата част от срещата предизвика реакция не само вътре в страната, но и на международно ниво. Politico написа, че Зеленски е "направил на пух и прах българския президент“.

Голямата разделителна дойде, когато кабинетът обяви втори и трети транш на военно-техническа помощ за Украйна. Информацията какво изпраща страната ни е поверителна, но военният министър Тодор Тагарев заяви, че във втората партида няма авиация и тежка бронетанкова техника. След посещението на Зеленски кабинетът обяви, че ще изпрати и 100 БТР-а от складовете на Министерството на вътрешните работи.

От Рожен, където бе открит най-високият пилон в Европейския съюз, Радев заяви, че "не може България да бъде склад на оръжие към Украйна“. В същото си изявление той каза още, че украинската страна настоява да води войната, а това доведе до незабавна реакция и на украинското посолство у нас. В позицията се казва, че именно Украйна е страната, която най-много настоява за мира и също така се подчертава, че прехвърлянето на вината върху Украйна е част от "опорните тези на руската пропаганда“.

От президентската администрация излязоха с позиция, че президентът Радев смята, че войната не може да бъде решена с оръжие, а международната общност трябва да положи всички усилия за това да бъдат преустановени военните действия и да се търси мирно решение на конфликта.

След словесните престрелки между посолството и президентството премиерът припомни, че външната политика на страната се формира от единствено от Народното събрание и правителството. А в края на седмицата депутатите решиха да бъдат изпратени и БТР-те към Украйна.

Изолиран ли е държавният глава?

Голяма част от политиците и анализаторите смятат, че Радев се чувства изолиран от определянето на външнополитическия курс на страната и от взимането на вътрешнополитическите решения. Редовното правителство на Николай Денков и Мария Габриел показва, че е ориентирано твърдо към евроатлантическия курс.

Парламентът също има т.нар. "евроатлантическо мнозинство“, което в последните седмици предприема действия, с които да подпомага Украйна във войната. Опозиционните сили,  в лицето на "Възраждане“ и БСП, са тези, които се обявяват против действията на ГЕБР-СДС, ПП-ДБ и ДПС.

Президентът Радев обаче получава обществената подкрепа на онези, които смятат, че конфликтът не може да бъде решен с военни действия, онези, които застават зад тезата за запазване на неутралитет, както и онези, които смятат, че Украйна и НАТО са виновниците за сегашната геополитическа обстановка.

В едно от последните проучвания на "Галъп“ се посочва, че близо 78% от анкетираните не подкрепят изпращането на военно-техническа помощ за Украйна, а онези, които подкрепят са едва 20%. Проучване на "Тренд“ пък показва, че положителната оценка за работата на президента е по-висока от тази на правителството, но въпреки това данните сочат, че близо 51% не са удовлетворени от неговите действия.

Темата за "импийчмънт“ на държавния глава не стои на дневен ред пред политиците, каквито гласове се чуваха преди няколко месеца. Остава обаче въпросът ще продължи напрежението между депутатите и редовната власт.