В неделя, 4 април, ще се проведат редовните избори за Народно събрание.
Всички ние, пълнолетните български граждани, ще имаме възможност да изберем кой да управлява Родината.
Конституцията дава правото на всеки от нас да прецени по-свободен ли е днес, отколкото преди четири години? По-богат ли е? По-достоен ли се чувства като гражданин на днешна България, отколкото е бил преди? Дали разчита на българското правосъдие, на българските болници, на полицията, на училищата и университетите, в които се образоват децата ни? Или се налага да плаща повторно за това, за което вече е платил с данъците си.
Кому да поверим бъдещето си е въпросът, който следва да определи нашия избор. Онзи, на когото поверим хазната, ще може да похарчи средствата, за да защитава или напротив - да ограничава свободата ни. От него до голяма степен ще зависи дали ще чуваме истината в обществените медии, дали ще можем да разчитаме на бързо и справедливо правосъдие, дали държавата ще ни подаде ръка, когато сме в нужда. Най-сетне, от нашия избор зависи дали децата ни ще останат в България или ще търсят щастието си далеч от Родината. Дали внуците ни ще разговарят с нас на български.
Приключва един мандат, белязан от скандали, разкрития, протести и икономическа криза. Доверието в старото Народно събрание отдавна рухна. Хиляди българи поискаха предсрочни избори още през лятото на миналата година. Получиха отказ с аргумента, че не бива да се правят избори насред пандемията.
Дойде време за редовните избори, но както виждаме, пандемията е още тук и неясно докога. За изминалите месеци кризата се задълбочи. България загуби лекари, медицински сестри, учители, много от нас загубиха близки хора не само заради коронавируса, но и заради блокирания достъп до здравеопазване. Смъртността е рекордна, но страхът не е изход. Отлагането не е решение. Време е да теглим чертата. Време е за нови идеи, нови хора и ново доверие в институциите.
Много бе сторено с годините, за да бъдат отблъснати българите от политиката. Това е удобно за враговете на свободата. Стотици хиляди сънародници зад граница и този път няма да успеят да гласуват за бъдещето на България, в която мнозина копнеят да се върнат. Но каквито и да са преживените от нас разочарования, веднъж на четири години ние имаме право да се произнесем относно своето бъдеще. В изборния ден всеки от нас, млад или стар, богат или беден, има своя равен дял в съдбата на България и трябва да го вложи премислено, критично и осъзнато. Който не гласува, оставя съдбата на Родината, своята и тази на близките си хора, на произвола на чуждия избор. На контролирания и купения вот, които са печален факт от години.
Затова призовавам всички вас, пълнолетните българи: мислете, преценете, гласувайте. В неделя всичко зависи от нас.