Необработените резултати показват, че меката зима очаквано се е отразила на броя и видовия състав на наблюдаваните водолюбиви птици. Зимуващите птици не достигат концентрациите, отчетени при сурови зими, когато водоемите на север от страната ни замръзват, но въпреки това бяха регистрирани интересни наблюдения.
Най-голяма концентрация на белочели гъски традиционно са отчетени на езерата Шабла и Дуранкулак в Североизточна България, където са отброени около 11 000 индивида, около 1500 от които от световнозастрашения вид червеногуша гъска (Branta ruficolis). Около 4600 гъски зимуват и в язовир Пясъчник в Южна България.
Сред най-интересните видове отчетени тази година са кадифената потапница (Melanitta fusca) и къдроглавите пеликани, наблюдавани на яз. Йовковци. Шест къдроглави пеликана са отчетени и край Злато поле по река Марица, въпреки че традиционно вида зимува основно в язовир Овчарица. Особено любопитно наблюдение е чайката, установена от съвместен екип на Зелени Балкани и БДЗП на язовир Розов кладенец.
Според експерти от Българската орнитологична централа, птицата ще се окаже гларус (Larus michahelis) - леуцист. Леуцизмът е широка застъпена мутация при едрите чайки, която води до частична или пълна липса на двата типа меланини в перата (и кожата). Въпреки, че прилича на албинизъм, в този случай се запазва нормалното оцветяване на клюна и окото.
Установени са и редицата случаи на бракониерства върху защитени видове или в защитени територии. Сред най-фрапиращите са лова с лодка от водното огледало на язовир Скалица, където традиционно зимуват редки и застрашени видове като къдроглавите пеликани и множество чапли. Тази година, вероятно заради лова, в язовира не са уставени абсолютно никакви видове. Друг случай е предпазната мрежа, опъната над рибарник Ормана, Ямболско, "уловила" 40 скорци, малък гмурец, два големи водни бика и блатна сова.