Принудителното лечение на психично болните у нас: Лист с чакащи в затворническата болница в Ловеч

Остър недостиг на специалисти в областта на психиатрията изпитва здравната система у нас. Ниското заплащане и лошата материална база са сред причините, поради които младите лекари нямат интерес към специалността. На фона на недостатъчното психиатри, през последните дни се говори и за недостиг на болнични легла. Така например в психиатричното отделение на затворническата болница в Ловеч периодично се налага да бъде правен лист с чакащи, докато бъдат освободени места.

Да застанеш пред съдия и да признаеш, че си бил готов да убиеш - това направи 22-годишната жена, задържана в София след нападение с нож над трима души. Тя ще бъде настанена в психиатричното отделение на болницата в ловешкия затвор. До преди няколко години в него е имало 70 легла. После капацитетът бил намален. Днес разполага с 55 легла, от които заетите в момента са 33. На пръв поглед изглежда, че проблем няма, но в действителност не е така.

"Имало е случаи, в които капацитетът е бил запълнен до краен предел и затова се наложи преди около 1 или 2 години да направим една листа на чакащите, т. е. пациенти, които могат все пак известно време да изчакат прием, докато пациенти, които са със спешни психиатрични състояния, се приемаха независимо дали имаме свободно място или не", обясни пред БНТ началникът на психиатричното отделение в СБАЛЛС при затвора в Ловеч д-р Пламен Гарвански.

Отделението лекува лишени от свобода или задържани под стража, които страдат от остри психични състояния, деменция или зависимости. За разлика от останалите психиатрии обаче - тук няма пациенти, които остават с години.

"След като овладеем острото състояние и постигнем медикаментозната ремисия, те се изписват от отделението и се връщат в съответния затвор под контрола на медицинския център, който осъществява съответната поддържаща терапия, която да приема", обясни д-р Пламен Гарвански.

И тъй като в затворите контролът е незаобиколим, лишените от свобода продължават терапията си. Не такава е ситуацията в останалите психиатрии. След изписване от тях, пациентът често остава без надзор и прекъсва лечението си. Затова специалистите настояват за реформа.

"Mобилни екипи, които да ходят по домовете на пациентите и да проследяват дали те се лекуват. Второто, което е включването на всички институции в борбата с агресията, включително агресията на психично болните, е абсолютно необходимо и трябва да бъде свръх организирано. Т. е. не може кварталният полицай да не знае кои са опасно боледуващите психично болни в неговия квартал", заяви председателят на Националната асоциация на експертите по психично здраве проф. Петър Маринов.

"Във Франция е така - има дневни центрове и ти ако два дена не посетиш дневния център съответно отиват на адрес и те търсят, за да видят какво се случва", добави психиатърът д-р Веселин Герев.

Освен промени в законодателството, е нужна и промяна в съзнанието на хората.

"Нямаме тази висота на разбиране и на отношение за психичното си здраве, все още някак си го неглижираме, търсим врачки, баячки и всякакви други такива нестандартни методи, да го кажем, не посещаваме съответния специалист, за да могат нещата да се вземат още в зародиш, както се казва, да се хванат", обясни д-р Пламен Гарвански.

Да застанеш пред съдия и да признаеш, че си бил готов да убиеш - това направи 22-годишната жена, задържана в София след нападение с нож над трима души. Тя ще бъде настанена в психиатричното отделение на болницата в ловешкия затвор. До преди няколко години в него е имало 70 легла. После капацитетът бил намален. Днес разполага с 55 легла, от които заетите в момента са 33. На пръв поглед изглежда, че проблем няма, но в действителност не е така.

"Имало е случаи, в които капацитетът е бил запълнен до краен предел и затова се наложи преди около 1 или 2 години да направим една листа на чакащите, т. е. пациенти, които могат все пак известно време да изчакат прием, докато пациенти, които са със спешни психиатрични състояния, се приемаха независимо дали имаме свободно място или не", обясни началникът на психиатричното отделение в СБАЛЛС при затвора в Ловеч д-р Пламен Гарвански.

Отделението лекува лишени от свобода или задържани под стража, които страдат от остри психични състояния, деменция или зависимости. За разлика от останалите психиатрии обаче - тук няма пациенти, които остават с години.

"След като овладеем острото състояние и постигнем медикаментозната ремисия, те се изписват от отделението и се връщат в съответния затвор под контрола на медицинския център, който осъществява съответната поддържаща терапия, която да приема", обясни д-р Пламен Гарвански.

И тъй като в затворите контролът е незаобиколим, лишените от свобода продължават терапията си. Не такава е ситуацията в останалите психиатрии. След изписване от тях, пациентът често остава без надзор и прекъсва лечението си. Затова специалистите настояват за реформа.

"Mобилни екипи, които да ходят по домовете на пациентите и да проследяват дали те се лекуват. Второто, което е включването на всички институции в борбата с агресията, включително агресията на психично болните, е абсолютно необходимо и трябва да бъде свръх организирано. Т. е. не може кварталният полицай да не знае кои са опасно боледуващите психично болни в неговия квартал", заяви председателят на Националната асоциация на експертите по психично здраве проф. Петър Маринов.

"Във Франция е така - има дневни центрове и ти ако два дена не посетиш дневния център съответно отиват на адрес и те търсят, за да видят какво се случва", добави психиатърът д-р Веселин Герев.

Освен промени в законодателството, е нужна и промяна в съзнанието на хората.

"Нямаме тази висота на разбиране и на отношение за психичното си здраве, все още някак си го неглижираме, търсим врачки, баячки и всякакви други такива нестандартни методи, да го кажем, не посещаваме съответния специалист, за да могат нещата да се вземат още в зародиш, както се казва, да се хванат", обясни д-р Пламен Гарвански.

За да се реши проблемът има нужда и от специалисти. Психиатрите у нас обаче стават все по-малко и заради липсата на достатъчно финансиране повечето, които остават в системата, го правят само, защото са приели професията си като кауза.