Проф. Ана Кочева: Езикът е елемент на националната идентичност

Това е поредното артикулиране на подобна теза, затова че вече и ние българите сме "праве србе“, както обичат да наричат своите съседи в Белград. Това не е нещо ново. Така проф. Ана Кочева от Института по български език към БАН, коментира в обзорното предаване "Това е България" на Радио "Фокус",  думите на Милорад Вукашинович, че е съществувал праисторически народ, който се е наричал сръбски и от него са произлезли славяните.

"Аз се върнах назад към далечната 1844 г., към тази година, защото тогава се появява онова прословуто начертание на Гарашанин, който приобщава всички, наречени от него, сръбски народи. Това са хървати, босненци, словенци, естествено и българите от Вардарска Македония. Сега като гледам се е развила тази идея, днес всички ние очевидно ставаме южни сърби, т.е. тази теория е придобила своя развой в ново време. Отново ние и македонците се оказваме едни и същи, е сърби в този случай, но едни и същи. Това е сръбската национална доктрина, която трябва да отчетем тук в полза на Сърбия, че национална доктрина има отдавна, за разлика от липсващата българска национална доктрина, чийто елемент е езикът. Тази национална доктрина на Сърбия е как тя ще се превърне в Пиемонт на южното славянство. И точно поради тази причина и ние сме "праве србе“, които говорят сръбски език. И тук пак ще попитам – къде е руският език? Защото имаха претенции да са майки и бащи на славянския език? По езиковите въпроси няма единство, защото всеки иска да е прародител. Това го казвам отчасти на шега, но то до голяма степен е и факт“.

Тихата дипломация, която като че ли ние водим напоследък, може би е тъкмо това отсъствие на всякаква дипломация, смята проф. Кочева "Не знам дали в подобни случаи трябва някоя от нашите институции да реагира. Според мен да. Още повече, че в Сърбия се разработват едни езикови проекти, които са колкото езикови, толкова и политически.“

Относно думите на Вукашинович, че Сърбия трябва да си върне излаза на море и идеята за нови Балкански съюзи под егидата на Русия, проф. Кочева каза, че Сърбия сега се е насочила към излаз на море към Албания. "Вукашинович интерпретира излазът на море като стигане до пристанището Скадар. Притеснителни са всички тези Това не би била официална сръбска политика, но това е тестване на общественото мнение. В Сърбия има абсолютна консолидация на мнението, че те са загубили след разпада на Югославия техни територии, техни народи и сега по някакъв начин трябва да бъдат компенсирани за това или сами трябва да си отвоюват тези земи. Идеята за нови Балкански съюзи под егидата на Русия също не са нови. Тук ми се струва, че има балкански страни, които гравитират около подобно пространство, в т.ч. и Република Северна Македония, които гледат с едното око към Белград, с другото сигурно гледат към Москва. Тази заявка за европейска интеграция, аз никога не съм разчитала, като абсолютно чистосърдечна. Притеснително е всичко това, което се артикулира в тази посока“.

Според специалистът езикът е елемент от националната идентичност, от националните доктрини и предполагам, че тъй като винаги езиковите територии са по-големи, отколкото политическите, което ние никога не сме интерпретирали като повод с късна дата да си връщаме територии, обясни Кочева. "В това отношение ние изповядваме европейските ценности за ненакърнимите граници, но очевидно това на запад от нас не е точно така“.