Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Анализи
Варна
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
Проф. Ана Кочева: Опитите за пропаганда на т.нар. "шопска нация" и "шопски език" в Сърбия, точно в районите с българско население, са категорично ненаучни
Автор: Цоня Събчева 23:14 / 29.01.2025Коментари (0)413
©
Подновените опити в Република Сърбия за налагането, пропагандирането на т.нар. "шопска нация“ и "шопски език“ точно в районите с българско население в Западните покрайнини са категорично ненаучни, нелингвистични и неисторически. Аз лично ги окачествявам като едно ненаучно твърдение, като един научен полуфабрикат буквално. Това каза в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“ ръководителят на Секцията за българска диалектология и лингвистична география в Института за български език при БАН проф. Ана Кочева.

Откликвайки на молбата на представители на 8 българско културно просветни сдружения от Западните покрайнини Института за български език и Института за исторически изследвания да вземат научно отношение, доведе и до появата на двете становища, които вчера бяха обнародвани в българското медийно пространство.

"Българска език, както всеки друг, има различни териториални диалекти и поради екстралингвистични причини той днес се открива както в държавните ни граници, така и извън тях в историко-географските области Мизия, Тракия и Македония. Нашите сънародници, които живеят в Западните покрайнини, са официално признато българско малцинство. Те са съхранили своят майчин език – български, в неговия диалектен облик, български диалекти, пазят своята родова памет, българска родова памет, и разбира се, своята национална идентичност, която е българска. Като след всичко това, което изредих, те са лоялни граждани и на Република Сърбия,“ посочи тя.

По думите й северозападните български говори, част от които се обявяват за "шопски език“, обхващат пространството, което започва от река Дунав на север, опира до долината на река Българска Морава, която на времето е носила този хидроним, днес тя се нарича само Морава или Велика Морава, както е било по-рано, в района на която е извършено етническо прочистване доста отдавна. Също така обхващат двете страни на днешната северомакедонско-сръбска граница в района на Кривопаланско, на Кумановско и на Тетовско в Република Северна Македония. У нас тези говори са говорите в Белоградчишко, Трънско, в Брезнишко, стига се и надолу почти до Кюстендилско, в Република Сърбия това са говорите в Царибродско и Босилеградско, там където е българското малцинство.

"Критериите да се отнесат тези говори към северозападните български диалекти са единствено и само езикови, лингвистични. Те са свързани с особености на българските език, на българските диалекти, които не се откриват в нито един от другите славянски езици. Българският език има своето по-обособено оригинално място. И най-съществената черта, по която тези говори рязко се отличават от сръбския език, е липсата на падежи. Докато в сръбския книжовен език имаме системни форми за инфинитив при глаголите, в северозапада той е загубен, както във всички останали български говори. Морфемата за пълен и за кратък член е характерна за всички български говори и отсъства в сръбския език. Най-важното:, българската граматична система се свързва с идентичностната същност на диалектите, с техният център. Има сръбски елементи, разбира се, то е съвсем нормално, но тези сръбски елементи се отнасят до периферията. Така че северозападните говори, както всички диалекти на българския език споделят фундаменталните граматични особености на този език и те имат самобитен характер, те не се откриват в сръбски,“ обясни проф. Ана Кочева.








Зареждане! Моля, изчакайте ...

Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Актуални теми
Януарски трансферен прозорец
Бюджет 2025
Енергийна криза
Самолет се сблъска с хеликоптер във Вашингтон
България се отказва от дерогацията за внос на руски петрол
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Варна и региона.
e-mail:
Анкета
Как се справя Община Варна с овладяването на последиците от проливните дъждове?
Много добре
Добре, но можеше и по-добре
Не се справи
Пълна трагедия

РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:

За контакти:

тел.: 0888 53 26 24

novini@varna24.bg

За реклама:

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип
Правила
Статистика: