Вандализмът безспорно е неприемлив, но въпросът, който трябва да си зададем, е: какво води до него? В цивилизационен план управлението често се изражда, когато дългогодишни политически сили скъсват връзката си с опозицията и гражданите. Именно това наблюдаваме днес - властимащите отказват диалог, не отговарят на въпросите на обществото и потискат различните мнения. Това каза социалният психолог проф. Антоанета Христова в предаването
"България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“. В случая с "Възраждане“ и
Костадин Костадинов, проф. Христова каза, че техните критики са насочени към боядисването, запалените чучела и счупените стъкла. Но малцина са се запитали: какво е довело до това? "Историята показва, че когато управляващите игнорират страховете на хората и отказват да дадат отговори, обществото стига до критична точка", посочи тя.
"Страхът за бъдещето отключва радикални действия. Властта, която е длъжна да дава отговори, мълчи. Когато гражданите и опозицията търсят диалог, но не го получават, напрежението избухва, но ние все още не сме в революционна ситуация", уточни социалният психолог.
За спекулациите дали протеста на "Възраждане" срещу еврото е бил платен, Христова отговори: "2020 година протестът беше хибриден: и платен и неплатен. Имаше хора, автентично излезли, но и имаше и много платени агитки. Майданът в Украйна беше хибридно явление също".
Тя каза, че в сегашните протести се забелязват и платени групи и автентично излезли хора. "В нашия институт в момента се изследва темата за психология на протеста. Там се казва: един протест не може да бъде успешен, ако не е масов".
Тази необходимост от масовост поражда и въпроса за организираната мобилизация. "Следователно, условието да има хора е и условие как да направиш истински по-силен протест е първият въпрос на организатора е как да накара тези, които чакат масовка, за да излязат, да се успокоят, че няма да са сами на площада. Вероятно във всички съвременни протести, знаейки психологията на протестиращите, вече се работи и с такъв тип доста добра организация", посочи тя.
Проф. Христова посочи още, че повечето българи обаче остават скептични, страхувайки се от манипулации и липса на реален ефект. За мнозина решението да се включат зависи от усещането за широко обществено участие – ако виждат, че протестът е голям, са по-склонни да се присъединят.
"Не може да подхождаме с двоен аршин – да подчертаваме спонтанността при едни протести и да акцентираме върху платената организация при други. Истината е, че в един или друг аспект всеки протест е хибриден“, коментира проф. Христова.