От десетина години, даже малко повече, субсидията на един студент беше намалена от 960 лв., не мога да си спомня точно левчетата, но беше променена на 690 и няколко лева. Това е от 2011 г., когато започна тогава финансовата криза. И от тогава тази субсидия не е променяна. Това каза за аудиокаста
"Това е България" на
"Фокус" ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров.
"Миналата година се промени със 7 лева и стана 700 лв., нещо такова. Тоест, дълго време тази тенденция на недофинансиране продължава. Но сега, когато имахме няколко години с двуцифрена инфлация, с променени цени на ресурсите, които една бюджетна организация не може да реагира толкова бързо, при регулирани такси, при регулирани бюджети, регулиран броя на приема на студенти, това определено създава затруднения. Принципът долу-горе повечето хора си го представят така, когато студентът се запише във вашия университет държавна поръчка, по определен от държавата ред, с него идва и субсидията, която получава съответният университет. Това до някъде работи, до някакво време, тъй като до преди години имаше достатъчно брой кандидат-студенти и университетите запълваха капацитета си", каза още той.
"Когато обаче няма достатъчно вече кандидат-студенти, и то не говоря изобщо за кандидат-студенти, ами за грамотни, умни, амбицирани кандидат-студенти, които да влязат в този университет, тогава възниква проблем. Аз се чудех за някакъв такъв по-опростен пример, който да дам. Но ако един университет може да обучава 10 000 студента, има съответен сграден фонд и преподавателски състав, и всичко около него, а всъщност обучава, записали са се в него 5000 студента, този университет вече има проблем. Той трябва да си поддържа сградния фонд, не може да освободи толкова лесно преподаватели и служители, защото не се знае какво ще стане следващата година. И от там започват проблемите на различни места. Все пак, за да се реагира на ситуацията, която пак казвам, продължава вече 12-13 години, а и преди не сме били чак толкова в цветущо състояние. Правителството на няколко пъти, различни правителства, това започна още, когато
Красимир Вълчев беше министър, на няколко пъти приемаха едни постановления за минимален размер на началната заплата, с която стартира асистента във висшите училища. И съответно известна сума за подкрепяне на университетите, така, че те да могат да си позволят тези минимални заплати. Това стана през 2020 г., след това се повтори 2021, 2022, 2023 г., с отделни постановления се добавя нещо към заплатата на преподавателите. И то само на преподавателите, не говорим за администрацията на университета или за техническия персонал на университетите. Което започна доста да ерозира и да променя принципа “Парите следват студента", уточни ректорът.
"Във всеки бюджет започнаха да се появяват отделни редове за компенсация на миналата година, пък за следващата година, пък за по-следващата година. И малко стана сложно да се следи какво получават университетите, и какво трябва да дават за заплати. Като пак искам да повторя, че такива пари за увеличение на заплатите на администрацията, няколко години не са предвидени в бюджета. Това става за сметка на собствените приходи на университетите от чуждестранни студенти, от наеми, от платено обучение, или от някакви икономии, които евентуално биха направили. Така че това започна да създава доста проблеми в българските университети. Като добавите и това, че средната работна заплата се увеличава, минималната работна заплата се увеличава, а нямаме компенсации за подобен ръст на минималната заплата, чрез бюджета. Като добавим и неизбежното сравнение с други сектори в държавата, има известно напрежение, защо е такова отношението към висшето образование в България", категоричен бе той.
Цоня СЪБЧЕВА