Проф. Ива Христова: Заболеваемостта от коклюш се повишава стремително
Директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Ива Христова в интервю за "Фокус".
Здравейте.
Здравейте.
Какви вируси наблюдаваме към настоящия момент в страната ни? Има ли пик на грипната вълна или по-скоро обстановката в момента е спокойна?
Наблюдаваме респираторни вируси все още, но това е опашката на това, което беше преди няколко месеца. Обстановката във всички области се успокоява, като за COVID-19 сме на много, много ниски нива – под 2 вече, 1,9 за страната на 100 000 души за две седмици. Това е много, много ниско. От една страна имаме имунитет, вече преболедували, все пак някаква част и ваксинирани, и "Омикрон" всъщност не ни прави тежко протичане. Така че COVID-19 е на много ниски нива и намаляваща тенденция за грип, и то намаляваща вече два месеца поред. Грипът също е на ниски нива, все още над нормата, т.е. над тези средни стойности, които са между епидемичните вълни. Така че грип все още има, немалко, но на много ниски нива вече, така че не сме забравили напълно за грипа, но с тези намаляващи тенденции ще бъде все по-малък проблем. Все пак към момента от респираторните вируси грипните вируси са на първо място и вече на второ са респираторно-синцитиален и аденовирус. Респираторно-синцитиалният вирус прави тежки бронхиолити при малки деца до 5 години, а при по-възрастните протича общо с прояви от горните дихателни пътища. А аденовирусът много често протича с фарингит и с конюнктивит.
Какви са симптомите и как протичат - както при деца, така и при по-възрастни?
Респираторните вируси като цяло протичат по-тежко при по-малки деца, които не са се срещали достатъчно с тях и нямат изграден имунитет. Вече симптоматиката зависи дали е рисков контингент, като рискови са също и по-възрастните хора, и въобще, може и да не са възрастни, но да са с намалени имунитет. Има редица хронични заболявания, които водят до намаляване на имунитета, както и редица терапии, свързани примерно с лечение на онкозаболявания най-общо, които водят до намаляване на имунитета. Но дори да нямаме хронично заболяване, силата на имунния отговор много варира между хората, т.е. нашата реактивност, която е белег на нашето здраве, е много различна между хората. Така че ако се касае за хора в добро имунологично здраве, това са заболявания, които протичат бързо, самоограничаващи се – тук говоря и за респираторно-синцитиалния, и за аденовируса. Т.е. без някаква съществена терапията за 3-4 дни те просто отшумяват напълно. При рисковите групи обаче първо, че протичат по-тежко, т.е. една продължителна кашлица, повишена температура, силна отпадналост, втрисане. Освен че прочитат с по-тежки симптоми, по-често се стига и до усложнения, т.е. от вторични възпаления – да кажем пневмония или менингит. Става дума за усложнения, които затягат протичането и вече седмици наред няма възстановяване. Така че до голяма степен зависи от една страна от възрастта и от втора страна – от имунния терен.
Има ли увеличение на заболелите от коклюш?
Заболеваемостта от коклюш се повишава стремително в последните седмици и това е на фона на ситуацията в Европа, където има страни с по няколко хиляди вече болни от коклюш. При нас за последната седмица – тази, която приключи в неделя, 13-та седмица, имаме 114 заболели от началото на годината, като само за предишната седмица са 48 случая спрямо 4 общо случая за този период от годината, т.е. за първите три месеца на миналата година. Тоест 4 срещу 114, от които над 1/3 са за последната седмица. Предвид това, че разширяваме диагностиката – тя по указания на Министерство на здравеопазването трябва да излезе, освен от Националния център, ще се извършва и в Столична РЗИ, а по-нататък е възможно и в други големи РЗИ-та също да започне диагностиката, така че случаите при нас ще се увеличават също така.
Какви са симптомите при коклюша?
Коклюшът също зависи дали протича при напълно ваксинирани лица, или с незавършена имунизация, или неваксинирани, дали протича при лица със здрав имунитет, или по някаква причина с потиснат. Лекото протичане на коклюш се свързва с една дразнеща, продължителна кашлица. При по-тежко протичане кашличните пристъпи следват един след друг и това води до задух и цианоза, посиняване на лицето, като се засягат най-често деца от 0 до 5 години и след това от 5 до 14 години, т.е. предучилищна и училищна възраст на децата. Така че имаме случаи, в които протича много, много тежко и с няколкоседмична, дори месечна кашлица, много продължително. И затова лекарите, родителите нека да имат предвид, че една продължаваща повече от седмица, дори две седмици кашлица е силно съмнителна за коклюш и нека да правят изследвания.
На финала на нашия разговор какви са причините за т.нар. "зомби" вирус и опасен ли е?
Да, става дума за стрептококова група А инфекция, която обичайно причинява кожни инфекции или ангини. Стрептококовите инфекции обаче са все по-чести в постковид ерата, с различни локализации, като от Япония всъщност обръщат внимание на повишаващ се брой случаи, при които имаме т.нар. токсичен стрептококов синдром, т.е. симптоми, които се дължат на отделяне на токсините и ензимите на стрептококите в кръвта. Тоест става дума за една системна инфекция и за интоксикация. При това нещо тези токсини всъщност довеждат до редица увреждания на вътрешните органи, на мускулите, като се стига до тяхната лиза, некроза, автосмилане. Така че дори малък на брой случаи, всъщност протичането е доста тежко и с немалка доза фатални усложнения. Стрептококовите инфекции са разпространени в цял свят, разбира се, но точно този вариант всъщност на заболяване, на токсичен шоков синдром протича много, много тежко. Но да имаме предвид и че всъщност се касае за потиснат имунитет поради COVID пандемията и всъщност всички вируси, които последваха. И да имаме предвид и че през миналата година, но не и тази, от Великобритания също съобщиха за немалък брой случаи на т.нар. инвазивни група А стрептококи заболявания, причинени от тях. Касае се за същите стрептококи и за усложненията от тяхното преминаване в кръвта. Това говори за системна инфекция. Т.е. стрептококите не са само в гърлото или на кожата, или някъде другаде – те са в кръвта и с това всъщност могат да засегнат вътрешните органи. Това са бактерии и е много важна разликата, защото те са много чувствителни на една голяма група антибиотици, т.е. на много групи антибиотици, така че лесно се лекува. Но трябва и бързичко да се лекува, преди да е станала системната инфекция.
В България все още нямаме случай на такъв вирус?
Нямаме, да, категорично нямаме случаи в последните години. Имали сме преди доста години.
Застрашена ли е страната ни от поява, или на този етап сме по-далеч?
Не, на този етап рискът за нас е минимален.
Благодаря ви, проф. Христова, за този разговор.
Доскоро. Благодаря и аз.