Политическата риторика в България е многопластова - речи на политически форуми, площадна, митингова риторика, говорене в Народното събрание, президентските изяви и изявления по различни поводи. Една беше политическата риторика преди 30-35 години с повече идеи, идеология, противопоставяне, красиви фрази, личностно опониране, идеализъм, емоция, експресия, очаквания. А сега е говорене по политически теми, актуални и значими проблеми, но по един не особено словесно красив, а и не езиково и визуално красив начин, за съжаление. Това каза за предаването
“България, Европа и светът на фокус" на
Радио “Фокус" специалистът по риторика проф. Иванка Мавродиева от СУ “Св. Климент Охридски".
“Политическото говорене на първо място се характеризира с това дадена личност от политическа формация, партия, сдружение да стане разпознаваема чрез словото, чрез участия в медите, постове в социалните мрежи, клипчета, активиране на визуални послания. На второ място това политическо говорене е от крайно охулване до крайно самовъзвеличаване. Тази полярност не винаги води до убеждаване. Резонно е да се признаят предимствата на опонента или да се представят контрааргументи. Медиите и политиците често поставят въпроса: “Не се състоя дебатът между лидерите". Не се състоя дебатът и в обществото, защото има дебат реализиран в гражданското общество между политици и неправителствен сектор, политици, управляващи и бизнес, политици и медии. Имаше опити за дебат с участие на изявени лица от дадени партии, но те по-скоро бяха междуличностно политически, но не обосновани за това какво би било, ако... една предопределеност, докато върви кампанията кой къде би бил далеч, по-далеч, равноотдалечен, политическа фигура. Не се чуха сериозни разисквания за външната политика на България, за социалните параметри, темата за образованието много рядко се появяваше. Тази кампания беше предхождана от сериозни трансформации в отделни партии и сериозно преобразуване на многопартийната система в България. Това няма как да не се отрази в личното противопоставяне и в това, както казва народът “Кой след това ще води бащина дружина", отбеляза проф. Иванка Мавродиева.
По думите й политиците не се страхуват от лидерски дебат, той е по-труден за реализиране. "Това е висш пилотаж, трябва да си концентриран, подготвен, с бърза мисъл, динамика на поведението, перфектност на неезиково равнище, да не губиш внимание, да представяш аргументи, контрааргументи, да разчиташ на екипа да ти подаде информация. Когато излезеш там това е словесна битка, двубой за същностни и значими теми през утвърдени личности, които говорят много добре. Затова кратките изявления в социалните мрежи бяха предпочитани. А и това, че каналът е модерен, съвременен, достига до много хора, има импресии, има гледания. Там си вървеше освен чистата пропаганда, извадки на малки клипчета с надписи върху тях, съвременен тип софтуерен дигитален инструмент. Обаче се появиха клипчета на модела на дискредитиране на опонента или черен пиар. Това се разчита много добре от всички поколения, че няма истински послания", поясни проф. Мавродиева.
“Скандалите и политическите противоречия в обществото отекват по много неприятен начин. Намалява се доверието, респектът към персоните, към партиите, към многопартийната система, към институциите. Не е лошо да има състезание и опоненти, но това да е в рамките на добре организираните разговори, честната игра, етиката. Да има състезание в името на България. България фигурира в страшно много партии, названия, плакати, слогани и каквото там са подготвили като резултати на политическата реклама и политическият пиар е добре. Но когато това не води до убеждаване, то демотивира българският гражданин да вземе решение да отиде до урните да гласува. Тези персонални и непрофесионални скандали и обиди не биха довели до убеждаване и повишаване на избирателната активност", подчерта тя.
Тя припомни, че преди години е имало опит за смислен медиен телевизионен дебат от времето на
Бойко Борисов и
Сергей Станишев, който дълго бе подготвян и реализиран. "Имаше няколко опита за дебат, когато се появиха нови политически играчи, и по време на сериозни граждански движения и протести. След това подобен тип персонален дебат не съм наблюдавала, има отсъствия от дебати, откази от участия в дебати, това също е удобен формат. Да не участваш, защото не желаеш да си в директен персонален сблъсък с някого в медиите. Освен дебати има и кръгли маси, конференции, допитвания до обществото - едни добри диалогични формати за достигане до повече хора-участници в едно сериозно общуване по граждански теми с възможността да изразят гражданска, или експертна позиция, професионално мнение и предложения. Задължително да има кауза около която да се обединят - България като държава и управление, и хората с висок социален статус - образовани, реализирани, спокойни, сигурни. Това са само малко от възможните послания и обединителни точки", заключи проф. Иванка Мавродиева.