Проф. Личева: Часовете по родолюбие са твърде много. Начинът, по който се учи литературната ни класика, формира националистически нагласи
Въпросът дали трябва да се промени учебното съдържание по литература продължава да бъде тема на остри дебати и през тази учебна година.
"Започнахме този дебат, защото смятаме, че трябва да се чуе гласа и на преподавателите от университетите. Ние виждаме завършилите ученици в първи курс и може да видим дефицитите на образованието, което получават в училище. Дефицитите са свързани най-вече с това, че постепенно отказваме децата да четат с това, което им предлагаме да четат“, каза в "Тази сутрин“ проф. Амелия Личева, декан на Факултета по славянски филологии.
Според нея е нужна радикална промяна на текстовете, които се учат. Тя даде пример с петокласниците, които изучават "Котаракът в чизми“ и "Грозното патенце“.
"Това ми се струва неадекватно на очакванията. Ние ги занимаваме с приказки, това не е сериозно“, коментира тя.
"Според мен е изключително важно да вкараме автори от XXI век, особено европейски автори няма. Децата трябва през проблемите, които виждат в света, в който живеят, да се запалят по четенето. Това е смисълът от литературата, поне в училище", смята проф. Амелия Личева.
"Това, че ние караме децата да четат година след година, да кажем "Под игото“ – няма смисъл да се появява веднъж в пети клас, накрая в горния курс. Достатъчно е да се появи накрая, за да имат те вече една създадена литературна култура и да могат през контекста да разберат произведението“, смята проф. Амелия Личева.
По думите ѝ трябва едно много добро балансиране на това за коя възраст какво е подходящо.
Проф. Личева беше категорична, че трябва да се спре с преразказите и зубренето, а да се мине през теми, които вълнуват учениците, и така да се учи литература.
"Трябва да се опитаме да не вървим с популистките нагласи, а срещу тях. Начинът, по който се учи българската класическа литература в училище, за съжаление, формира едни криворазбрани патриотични и националистически нагласи. Това е плашещо. Контексът, в който живеем, стимулира твърде много национализмте. А ако и през учебните стимулираме такъв тип национализъм чрез децата, то това до никъде няма да ни доведе"
"Плаши ме това, че се обмисля оценка за дисциплина, часове по родолюбия, които и без това са твърде много по различните предмети, часове по религия. Всичко това ми се струва, че ни връща в XX век, а едно училище трябва да е модерно."
Преподавателите в университетите организират кръгла маса, на която ще участват образователният министър и учители, за да се обърне внимание на този проблем.